събота , 20 април 2024
Водещи новини
Църквата "Свето Въведение Богородично" в Панагюрище. СНИМКА: архив на oshtepan.com

Томина неделя е

Илия НЕМИГЕНЧЕВ
Христос Воскресе!
Днес е последният ден от Светлата седмица-Томина неделя. Наречена е така по името на Апостол Тома-един от 12-те Иисусови ученици. Наричали го Близнака (Тома означава близнак на арамейски), тъй като според една от версиите много приличал на Христос. Тома бил родом от Галилея. Той не бил с другите апостоли, когато възкръсналият Господ се явил. Поискал и той да се увери лично във възкресението и това станало на осмия ден. В историята Тома е известен с прозвището си Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си и по-късно казват на Тома: „Видяхме Господа“, той им отвръща: „Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам.“ Христос се обръща към него и му казва: „Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали“. Томината неделя слага завършека на великденския празничен цикъл.
Апостол Тома не е известен само с евангелската история за своето неверие. Той е и един от най-жертвоготовните христови ученици. Въпреки заплахата от фарисеите, които го търсят, за да го убият, Христос решил да отиде във Витания, за да съживи Лазар. Апостол Тома казал на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с него“.
Апокрифни разкази и изображения на църковното изкуство свързват апостол Тома с една от най-ценните християнски реликви – Честният пояс на Пресвета Богородица. Малко преди кончината си Божията майка пожелала да се види за последно с дванадесетте апостола. Те били пренесени на облаци в Йерусалим от земите, където проповядвали Христовата вяра. Богородица ги благословила и предала Богу дух. Само Тома не успял да се яви навреме, понеже бил зает да покръства в далечна Индия. Едва на третия ден той потеглил на своя облак. Докато се носел във въздуха, изведнъж съзрял Девата, която в този момент се възнасяла на небето. Отчаян, че не е успял да се сбогува с нея, той извикал с молба да го благослови. В отговор Тя свалила пояса си и го подала на светеца, като по този начин му дала доказателство за телесното си възнесение. Преданията разказват, че поясът е запазен и до наши дни и продължава да върши чудеса. Три свети места си оспорват притежанието му: Ватопедският манастир на Света гора, църквата „Св. Стефан” в италианския град Прато и църквата „Ум Ал-Зенар” в град Хомс, Сирия.
В народния календар Томина неделя е обречена на мъртъвците. В събота се боядисват яйца отново и се носят на гробища, заедно с козунак и хората си ги подават помежду си. По канон нищо не се оставя на гроба, освен да се запали свещ и да се прелее с вино и вода. 
В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”. Тачи се за предотвратяване на суша. Според народните представи този ден е „хаталия”, т. е. лош ден. Затова традицията повелява да се спазват някои забрани. Жените не перат и не трябва да сушат дрехите. Стопаните не копаят и не сеят, „за да не изсъхва храната”.
Не се вари мляко, за „да не се вдига“ млякото на говедата и да не стават рани. На Софинден се изпълнява интересен стар обичай за предпазване на хора и добитъка от болестта „топалък” – да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: ”Тука да остане топаллъка!” и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!” Някъде обичаят включва диалог между две жени: едната пита „Ко вързиш? Другата отговаря: „Топаллък вържа”! Наричат този ден и „Великден на умрелите”, защото жените носят и раздават на гробището червени яйца за „Бог да прости”.
Христос Воскресе!
Днес е последният ден от Светлата седмица-Томина неделя. Наречена е така по името на Апостол Тома-един от 12-те Иисусови ученици. Наричали го Близнака (Тома означава близнак на арамейски), тъй като според една от версиите много приличал на Христос. Тома бил родом от Галилея. Той не бил с другите апостоли, когато възкръсналият Господ се явил. Поискал и той да се увери лично във възкресението и това станало на осмия ден. В историята Тома е известен с прозвището си Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си и по-късно казват на Тома: „Видяхме Господа“, той им отвръща: „Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам.“ Христос се обръща към него и му казва: „Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали“. Томината неделя слага завършека на великденския празничен цикъл.
Апостол Тома не е известен само с евангелската история за своето неверие. Той е и един от най-жертвоготовните христови ученици. Въпреки заплахата от фарисеите, които го търсят, за да го убият, Христос решил да отиде във Витания, за да съживи Лазар. Апостол Тома казал на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с него“.
Апокрифни разкази и изображения на църковното изкуство свързват апостол Тома с една от най-ценните християнски реликви – Честният пояс на Пресвета Богородица. Малко преди кончината си Божията майка пожелала да се види за последно с дванадесетте апостола. Те били пренесени на облаци в Йерусалим от земите, където проповядвали Христовата вяра. Богородица ги благословила и предала Богу дух. Само Тома не успял да се яви навреме, понеже бил зает да покръства в далечна Индия. Едва на третия ден той потеглил на своя облак. Докато се носел във въздуха, изведнъж съзрял Девата, която в този момент се възнасяла на небето. Отчаян, че не е успял да се сбогува с нея, той извикал с молба да го благослови. В отговор Тя свалила пояса си и го подала на светеца, като по този начин му дала доказателство за телесното си възнесение. Преданията разказват, че поясът е запазен и до наши дни и продължава да върши чудеса. Три свети места си оспорват притежанието му: Ватопедският манастир на Света гора, църквата „Св. Стефан” в италианския град Прато и църквата „Ум Ал-Зенар” в град Хомс, Сирия.
В народния календар Томина неделя е обречена на мъртъвците. В събота се боядисват яйца отново и се носят на гробища, заедно с козунак и хората си ги подават помежду си. По канон нищо не се оставя на гроба, освен да се запали свещ и да се прелее с вино и вода. 
В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”. Тачи се за предотвратяване на суша. Според народните представи този ден е „хаталия”, т. е. лош ден. Затова традицията повелява да се спазват някои забрани. Жените не перат и не трябва да сушат дрехите. Стопаните не копаят и не сеят, „за да не изсъхва храната”.
Не се вари мляко, за „да не се вдига“ млякото на говедата и да не стават рани. На Софинден се изпълнява интересен стар обичай за предпазване на хора и добитъка от болестта „топалък” – да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: ”Тука да остане топаллъка!” и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!” Някъде обичаят включва диалог между две жени: едната пита „Ко вързиш? Другата отговаря: „Топаллък вържа”! Наричат този ден и „Великден на умрелите”, защото жените носят и раздават на гробището червени яйца за „Бог да прости”. 

Вижте още

ПРОГРАМА за тържествата по повод 148 години от Априлското въстание

 Тази година поради обективни обстоятелства възстановката, която Регионален клуб „Традиция“ организира, няма да е на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви покажем съдържанието, което Ви интересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия.