сряда , 24 април 2024
Водещи новини

Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци!

На 29 април 1877 г. , княз Николай Николаевич, главнокомандващ на Дунавската армия, издава заповед за създаване на Българско опълчение.

 То е самостоятелна българска доброволческа част в руската армия, която участва в Руско-турската от 1877-1878 г. Първоначалната идея за неговото организиране, структура и задачи се разработва от генерал-майор Ростислав Фадеев с подкрепата на Българското централно благотворително общество и на Славянските благотворителни комитети в Русия. Формира се в Кишинев съгласно утвърден от руското правителство правилник. Състои се от 6 дружини (3 бригади). В хода на войната се формират още 6 дружини.
Командир на българското опълчение е руският генерал Н. Г. Столетов. По време на войната е включено в състава на Предния отряд на генерал Й. В. Гурко и участва в боевете при Стара Загора, Шипка, Шейново и Търново.
Жителите на руския град Самара подаряват на Българското опълчение бойно знаме, станало известно като Самарското знаме. То е изработено още през 1876 г. и е било предназначено за участниците в Априлското въстание. На знамето са изобразени Иверската Богородица и братята Кирил и Методий.
Днес то се съхранява в Националния военноисторически музей в София. 

След Освобождението през 1878 г. Българското опълчение става основа за създаване на българската армия.
Героизма на българските опълченци поетът
Иван Вазов възпява в одата „Опълченците на Шипка“. Ето част от нея:
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: „Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!“
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва – гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
„България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!“
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба,
всяко нещо – удар, всяка душа – плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.

И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели…
……………………………………………………….
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Вижте още

Жив си в нас, Апостоле!

Със свеждане на глава и минута мълчание десетки граждани на Панагюрище днес изразиха своята признателност …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви покажем съдържанието, което Ви интересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия.