четвъртък , 18 април 2024

Шарлот Бронте: Вярвам, че този живот не е всичко — не е нито началото, нито краят

Всяко нещо има своя кулминация – било то чувство или положение в живота,

казва Шарлот Бронте, автор на една от емблематичните творби в английската литература „Джейн Еър”(1847). Другите й известни книги са „Шърли“ (1849) и „Вийет“ (1853).
Шарлот умира едва на 38 години заедно с нероденото си дете на 31 март 1855 г. Като причина за нейната смърт е посочена туберкулозата, но много от нейните биографи предполагат, че тя е починала от дехидратация и недохранване поради повръщане. Някои смятат, че тя може да е страдала от тифус, с който се е заразила от жена от нейното домакинство, починала малко преди нея.
Шарлот е погребана в семейния парцел към църквата в родния ѝ град Хауърт
.
Писателката е родена 
на 21 април 1816 г. в Англия и е третата от шестте деца на Патрик Бронте, ирландски англикански свещеник, и Мария Брануел. През април 1820 г. семейството се премества на няколко километра до Хауърд, отдалечен град на Йоркшир, където децата на Бронте прекарват по-голямата част от живота си..
Едва 5-годишна Шарлот губи майка си. В периода след смъртта на й бащата изпраща четири от дъщерите си, включително Шарлот, в девическо училище. При престоя си там те редовно са лишавани от храна, бити са от учителите и унижавани за най-малката грешка. Седем ученици загиват при епидемия от тиф, която обхваща училището – Мария и Елизабет Бронте умират от туберкулоза през 1825 г. По-късно Шарлот Бронте използва ужасните си преживявания като вдъхновение за институцията „Лоуд“ в книгата „Джейн Еър“. В нея тя пише:
Аз не съм птичка и никакви мрежи не могат да ме задържат; аз съм свободно човешко същество с независима воля, която сега изисква да ви напусна.

Ето и няколко цитата от другите творби на Шарлот Бронте: 
Животът ми се струва твърде кратък, за да го тровим със злоба и горчиви спомени. 

Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре.

Вярвам, че този живот не е всичко — не е нито началото, нито краят.
Вярвам, докато треперя, надявам се, докато плача. 

Човек е господар на себе си само до известен предел, но не и отвъд него. 

Вижте още

До 31 март е записването за конкурса „Оборище – факел на свободата“2024

Деветият  Национален конкурс за изпълнение на революционна поезия и проза  „ОБОРИЩЕ – ФАКЕЛ НА СВОБОДАТА” …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви покажем съдържанието, което Ви интересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия.