Водещи новини

Яворов: Аз не живея: аз горя

 

Пейо Тотев Крачолов, известен с псевдонима Яворов, живее само 36 години, но оставя след себе си ярки творби.

Роден е на 13 януари 1878 г. в гр.Чирпан. Творчеството му се определя като връх в българската литература и се нарежда до имена като Ботев, Вазов, Пенчо Славейков. 
 
Учи в родния си град и в Пловдив. Известно време работи като телеграфист в Стара Загоора, Пловдив, Сливен, Поморие и Стралджа. В началото на 20-и век се премества в София и попада в литературния кръг „Мисъл“. В него членува поетът Пенчо Славейков, който дава на чирпанлията псевдонима Яворов.
Творческите занимания и интелектуалната среда, в която се движи, се оказват недостатъчни за неспокойния му дух и през 1902-1903 г. Пейо Яворов се включва в борбата за освобождение на Македония. Сприятелява се с Гоце Делчев и преживява много тежко смъртта на революционера.

През 1906 г. Пейо Яворов среща младата Мина Тодорова и тя се превръща във вдъхновение за най-прекрасните му любовни стихове. Смъртта й през 1910 г. го съкрушава. Тогава в живота му се появява Лора Каравелова, дъщеря на видния общественик и политик Петко Каравелов. През 1912 г. Яворов се жени за нея, но на следващата година тя се самоубива. Шокиран и отчаян, поетът прави опит да я последва в смъртта. Куршумът, с който се прострелва, засяга необратимо зрението му. Следва мъчителна година, в която поетът живее в неутешима скръб. Уморен и обезверен, Яворов се самоубива в края на октомври 1914 г.
Сред най-известните му творби са стихотворенията „Две хубави очи“, „Ще бъдеш в бяло“, „На Лора“, „Вълшебница“, „Блян“, „На нивата“, поемаата „Градушка“, в които се проявява като виртуоз на поетическата реч, способен да съчетае в едно силата на римуваното слово, на музиката и живописта. 

Творческият на Яворов път не е гладък и еднопосочен. Показателно е стихотворението му „Две души“
Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.

И пламва двоен пламък, дето се докосна
и в каменът аз чуя две сърца…
Навсякъде сявга раздвоя несносна
и чезнещи в пепел враждебни лица.

И подир мене с пепел вятъра навсъде
следите ми засипва: кой ги знай?
Аз сам не живея – горя! – и ще бъде
следата ми пепел из тъмен безкрай.
 

За краткия си драматичен живот Яворов създава забележителни произведения в трите литературни рода: поетическите книги „Стихотворения“, „Безсъници“, „Подир сенките на облаците“; биография на Гоце Делчев; драмите „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“.

Вижте още

Пет проекта за младежки дейности ще бъдат финансирани от Община Панагюрище

И тази година община Панагюрище ще финансира реализирането на младежки проекти. По време на конкурсната …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви покажем съдържанието, което Ви интересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия.