OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Утре, 12 юни, се навършват 110 години от рождението на Атанас Христов Далчев – един от най-видните български поети и преводачи на 20 век.
Атанас Далчев е роден в Солун. Завършва I мъжка гимназия в София, а през 1927 година философия и педагогика в Софийския университет. Деен участник в литературния кръг „Стрелец“ (1926-27). След това заминава в Италия при брат си, скулптора Любомир Далчев, където посещава лекции по история на изкуството. В периода 1928-29 пътува из Франция, слуша лекции в Парижкия университет. Завършва курс за преподаватели по френски език в Сорбоната. Баща е на 4 деца – 3 момичета и 1 момче.
Автор е на стихосбирките:“Прозорец“ (1926), „Стихотворения“ (1928), „Париж“ (1930), „Ангелът на Шартър“ (1943). За дълъг период от време запазва мълчание и се занимава единствено с преводи. Носител на Хердерова награда на Виенския университет.
Умира на 17.01.1978 г. в София.
Стихотворението му „Метафизически сонет“ ще бъде част от програмата по приемането на италианското председателство на Европейския съюз през втората половина на 2014 година
Метафизически сонет
Напразно ти кълнеш жестоката съдба
и бедното тело осмиваш със злорадство:
душа, ти свойта мощ и своето богатство
на него, тленното, уви, дължиш все пак.
Безумно не роптай, че бог те е затворил
като бунтовница в нерадостната плът,
без сетивата й от себе си навън
не би излязла ти, монадо без прозорци!
Ти властвуваш в света чрез тези сетива
и хранена от тях, растеш и бързо крепнеш,
докато тялото за теб покорно крее.
Какво ще му дадеш в награда за това?
Когато отлетиш във блясък и във слава,
неблагодарнице, ти тук ще го оставиш!
1927
Сред известните стихотворения на Атанас Далчев е „Ручей“, което е познато като текст на песен.
Ручей
Да не беше никога изгрявал
оня жарък и задушен ден!
Изгорен от жажда, се наведох,
знойни устни за да разхладя,
а ликът ми падна омагьосан
в ручея въз бързата вода
и вълните мигом го понесоха
надолу — кой го знай къде…
1925 г.
