Евангелската Съборна църква в Панагюрище и дякон Тодор Тодоров Евангелската Съборна църква в Панагюрище и дякон Тодор Тодоров oshtepan.com

Стремеж към светостта

Написана от  Понеделник, 25 Декември 2017 17:57
Дякон Тодор ТОДОРОВ
Една от основните истини на Библията е, че Бог е Свят. Това е един от най-важните и основни въпроси, с които християнинът трябва да се занимае. 
Това е основата за опознаване на Бог и християнството.
Истината за светостта на Бог е толкова централна за библейското послание, че за Бог се казва „Свято е Неговото име“, четем в Лука 1:49. Името Му е свято, защото Той е Свят. Бог е призовал всеки християнин към свят живот.
Този призив не изключва никого. Той се отнася не само до пастирите, мисионерите, учителите, наставниците, а до всеки християнин от всяка епоха, от всеки народ, независимо дали е богат или беден, учен или неук, дали е влиятелен, или напълно неизвестен. Всеки е призован да бъде свят.
Щом Бог е Творец на цялата вселена, следователно, Той е Господар на цялата вселена.
Няма нито едно кътче от нея, в което Бог да не господства. Това означава, че и в личния ни живот не трябва да има кътчета, в които Той да не господства. Неговата свята същност има какво да ни каже за икономиката, политиката, спорта, човешките взаимоотношения. Бог се интересува от всяко нещо, с което се заемем.
От Бог не можем да избягаме. Няма къде да се скрием от Него. Той не просто прониква във всяко кътче на нашия живот – Той прониква там с величествената Си святост. Ето защо трябва да се опитаме да разберем какво представлява светостта.
Не можем да си позволим да избягваме тази тема.
Без нейното разглеждане не са възможни истинско поклонение, истинска покорност и духовен растеж.
Понятието за святост определя нашата цел като християни. Бог заявява: „Бъдете святи, защото Аз съм свят“,
четем в Левит 11:44.

Какво е светостта?
Светостта e специфичен библейски термин. Думата свят в различни форми се среща повече от 600 пъти в Писанието, а идеята за святостта е вплетена в тъканта на цялата Библия.
Представата за светостта е сърцевина на Божието откровение и на призива, с който Бог се обръща към Израил още в Стария завет. В Левит 19:2 Бог казва: „Кажи на цялото общество израиляни: Святи бъдете, защото Аз, Еова, Вашия Бог съм свят“.
По отношение на Бога светостта е неразривна част от Неговото естеството и Неговата същност

Библейската дума свят има две различни значения.
Първото значение е: “отделен” или “с различно естество”. Когато казваме, че Бог е свят, ние насочваме вниманието си върху дълбокото различие между Него и всички създания. Имаме предвид Божието безпределно величие, Неговото царско превъзходство, поради които Той е достоен за почит, преклонение, възхищение и хваление.
Бог се нарича свят в един общ смисъл. Тази дума се употребява като синоним на Неговата божественост, тя привлича нашето внимание върху всичко онова, което Бог представлява. Напомня ни, че Неговата любов е свята любов, че справедливостта Му е свята справедливост, че милостта Му е свята милост, че познанието Му е свято познание, че духът Му е Свят Дух.
В Своята слава Бог е “различен” от нас. Но когато Библията говори за святи предмети, святи хора и свято време, има предвид неща, които са отделени, осветени и променени при Божието докосване. Например земята до горящата къпина, където стои Мойсей, е свята, защото Бог присъства там по специален начин.
Второто значение на свят
има връзка с Божиите непорочни и праведни дела. Бог винаги постъпва правилно. Той никога не греши. Винаги действа праведно, защото Неговата природа е свята. Ето защо разграничаваме вътрешна правда тоест (Божията свята природа) и външна правда (Неговите действия).
Същевременно ние можем да се стремим да се доближим до Бога но само при условията, които сам Той е определил. Цялото поклонение пред Него трябва да е насочено към това Божия народ да срещне Святия Бог, Който пребъдва сред него. Всеки опит да се доближим до Бога при условия, различни от определените от Него, ни излага на опасност. Прочит (Изход 19:12;21)
Това че Бог е Свят, не означава, че Той е недосегаем или непознаваем. Точно обратното, Той е търсещ Бог, който търси грешниците.
Божията святост намира израз чрез спасителното дело на Божия Син Господ Исус.
Писанието многократно свидетелства, че Исус е водил на земята съвършено свят живот. За него се казва, че е „без грях“ в (Евреи 4:15), „Който грях не е сторил“ в (I Петрово 2:22) и „Онзи, Който не е знаел грях“ (II Коринтяни 5:21). Апостол Йоан заявява „В Него няма грях“ (I Йоан 3:5). Старият завет пророчески Го описва като „Праведният Ми служител“ (Исая 53:11), който „е възлюбил правда и е намразил нечестие“ (Пс. 45:7). Тези твърдения, взети от шест различни автори, показват, че безгрешността на Исус Христос е универсално учение на Библията.
Още по-необоримо е свидетелството на самия Исус за Себе си. Веднъж Той поглежда фарисеите право в очите и пита: „Кой от вас Ме обвинява в грях?“ (Йоан 8:46). Исус е изправен срещу хора, които Го мразят. Той току що е казал на фарисеите, че техен баща е дяволът и ,че те искат да следват неговите похоти. Разбира се, че ако имаха основание да Го изобличат биха Му посочили някое Негово лекомислено деяние или недостатък на характера Му, те биха го направили. Нещо повече, Исус зададе този въпрос в присъствието на Своите учениците, които непрекъснато живееха с Него и имаха предостатъчната възможност да забележат каквото и да било противоречие. Въпреки всичко Исус се осмели да попита това, защото знаеше, че съществува само един отговор. Той беше без грях.
Но святостта на Христос означава не просто липса на действителен грях. Тя представлява още съвършеното съответствие с волята на Неговия Отец. Той заяви, че слиза от небето „не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил (Йоан 6:38). По друг повод Исус казва „Моята храна е да върша волята на Онзи, Който Ме е пратил“ (Йоан 4:34). Може би Неговото най-силно свидетелство за абсолютната Му святост е твърдението: „Аз върша всякога онова, което  е Нему угодно“ (Йоан 8:29). Такова категорично изявление трябва да включва не само действията, а и подбудите, и отношението Му към света.
Друга причина, поради която е необходимо да разгледаме святостта на Христос е, че животът Му е предназначен да бъде пример за святост за нас. Апостол Петър в своето първо послание в глава 2 стих 21 ни казва, че Христос ни е оставил пример за следване – „Защото затова сте и призвани, понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да следвате по Неговите стъпки“.
В частност Петър говори за това, че Христос страда без да отвръща, но в следващия стих казва също така, че Той „грях не е сторил“. Павел настоява да бъдем подражатели на Бога (Еф. 5:1) и добавя „Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа“ (I Кор 11:1).
$11.     Стремежът на християнина към святостта.
В Библията думата светия се използва за обикновения вярващ. В Новия завет Библейските светии бяха наречени така не защото вече бяха чисти, а защото бяха отделени и призовани към чистота. Знаем, че когато с тази дума охарактеризираме Бога, тя насочва вниманието ни преди всичко върху факта, че Той е абсолютно чист в морално отношение. Но ние не сме Бог. Несъмнено не сме и чисти. Как тогава е възможно Библията да ни нарича святи?
Когато Бог изведе Израил от робството в Египет Той отдели този народ от останалите. Бог нарече израилтяните Свой избран народ и им даде особено поръчение. Той им каза „Бъдете святи, понеже Аз съм свят“. Този особен призив , отправен към Израил, всъщност въобще не беше нещо ново. За пръв път той прозвуча не по времето на Мойсей, дори не и по времето на патриарха Авраам.
Адам и Ева бяха първите хора, които бяха призвани да бъдат святи. Святостта бе първоначалното предназначение на човешката раса. Ние бяхме създадени по Божия образ. Това означава, че сме създадени, за да отразяваме характера и същността на Бога. Ние сме създадени за да излъчваме Божията святост в света. Това е основната цел на човека и смисълът на неговото съществуване.
Представата за определения начин как да бъдем святи е страдала от много погрешни тълкувания. В някои среди святостта се приравнява със списък от определени забрани, които обикновено се отнасят до пушенето, пиенето или танцуването. Списъкът на забраните се различава при отделните общности. Ако следваме сляпо този подход, ние сме застрашени от опасността да станем самодоволни фарисеи с техните безкрайни списъци от дребнави „трябва“ и „не трябва“. За други святостта означава определен стил на обличане и обноски. За трети тя е недостижимо съвършенство една представа, която подхранва или заблудата, или песимизма по отношение на греховете ни. Всички тези идеи, макар и верни до известна степен, се разминават с истинското понятие.
Какво е да бъдеш свят?
Да бъдеш свят означава да бъдеш морално безупречен. Артър Пинк казва: „Святостта се състои в тази вътрешна промяна или обновление на душите ни, при която нашия ум, чувства и воля се привеждат в хармония с Бога“.
Когато се замислим по-дълбоко за значението на думите „Бъдете святи, понеже Аз съм свят“, ще разберем по добре собствената си греховност. Ще видим злото и измамата в сърцата ни, ще прозрем колко сме далече от Божията съвършена святост. Едва тогава сърцето на истинския християнин ще потърси убежище в Христос.
На нас ни се случва да постъпваме правилно,макар понякога да сме водени от грешни мотиви. Това че постъпваме правилно обаче не задоволява Бога. Святостта не се свежда до действията ни. Нашите подбуди, нашите мотиви трябва да са святи. Нашите мотиви трябва да произтичат от желанието да правим Богоугодни неща, просто защото това е Неговата воля. Мислите ни трябва да са святи, защото Бог ги знае още преди да се оформят в сърцата ни. Исус отговори съвършено на тези критерии, и то заради нашето спасение. Той се роди под закона, за да го изпълни заради нас. (Гал. 4:4-5).
Задълбоченият размисъл върху святостта на Христос – върху нравственото Му съвършенство и безкрайната Му омраза към греха – ще ни помогне, както при Исая, да прозрем собствената си отчайваща липса на святост. Моралната чистота на Бога още повече откроява нашата нечистотата .
Всеки път, когато сериозно се замислим върху святостта на Бога, ни иде да кажем заедно с Исая: “Горко ми, защото загинах, понеже съм човек с нечисти устни и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите“ (Исая 6:5)“.
Следователно е важно да получим същото уверение, каквото получи Исая: „Ето… беззаконието ти се отне и грехът ти се умилостиви“ (Исая 6:7). Ние също се нуждаем от тази увереност и то не само в началото на нашето спасение. Всъщност колкото повече растем в познаването на Бога, толкова повече ще израстваме и в разбирането, че съвършената праведност на Христос е дар за нас. Това е така, защото израстването в святостта включва и осъзнаването чрез Святия Дух на нашата нужда от святост. И когато разберем тази нужда, добре е винаги да помним праведността на Христос и факта, че Бог „за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“ (II Кор 5:21).
Святостта е не само задължение, но тя е и обещано законно право на всеки християнин. Твърдението на апостол Павел е вярно „Грехът няма да ви владее“, затова ние можем здраво да стъпим върху сигурността си в Христос.
Истината, че Бог ни приема заради праведността на Христос, може да изглежда елементарна и сигурно се чудите защо толкова много наблягам на нея. Правя го, тъй като трябва постоянно да мислим за това, за да осуетяваме атаките на Сатана. Святият Дух ни кара да съзнаваме по-ясно липсата ни на святост, за да възбуди у нас още по-силна жажда и стремеж към нея. Но Сатана ще се опита да използва изобличенията на Святия Дух, за да ни обезкуражи.
Една от атаките на Сатаната е да се опита да ни убеди, че не сме истински християни. Той ще ни внушава лъжливо нещо от рода на: „На един истински християнин няма да му минат праз главата такива лоши мисли“. Всъщност по-рано когато сме повярвали , Сатана не би дошъл при нас с такова внушение, защото тогава не сме се безпокояли за мислите си. Но сега, след като Святият Дух е започнал да разкрива колко порочни в действителност са мислите ни , които са пълни с похот, гняв и гордост, вероятно ще се усъмним в нашето спасение.
Преди време Бог ми даде да изживея дълбоки вътрешни борби, за да науча нещо , за греха в моето сърце.
От начало бях силно привлечен от неустоимата Божия благодат. Повярвах във Исус. Започнах да посещавам нашата църква. Жадно попивах от живата вода на Словото. Но колкото повече израствах в познаването на Бога толкова повече осъзнавах моята несъстоятелност и греховност. Изправен пред Святостта На Вечния Аз Съм всички опори които съм си мислил че ги имам се срутиха и аз се почувствах по безпомощен от когато и да е било. Допусках неща които бяха проявления от старото ми естество. Тогава Сатаната който никога не бездейства засилваше атаките си „ Как е възможно да си християнин. Ти не си спасен! Исус не е твой Спасител. Ако беше, ти нямаше да съгрешаваш. Защо се молиш? Няма смисъл.“
Но тогава изпитах една от най ярките проявления на Святостта а именно -Любовта на Бога. Бях хем стресиран и някак наранен от Святото Величие на Създателя, хем изпитвах смирение. Едно спокойствие на духа, една тиха увереност че Бог ми е простил и че съм възлюбено дете в Господа.Този момент промени живота ми. Дълбоко в душата ми нещо беше установено веднъж завинаги.
Вече успокоен с голяма изненада открих, че греха е упорит и не иска така лесно да си ходи. Тогава му се противопоставях, като прибягвах до Благодатните средства от предписаното лекарство от Лекаря на лекарите Четене на Библията и молитва .
И така, ако ние усърдно преследваме святостта, трябва по често да се връщаме при Канарата на нашето спасение. Ще отиваме там не за да бъдем спасени отново, а за да потвърдим в сърцето си, че сме спасени единствено чрез Неговата праведност. Ще започнем да се отъждествяваме с Павел, който казва:
“Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз“ (I Тимотей 1:15). Именно  в този момент ще разберем значението на Христовия свят живот, изживян заради нас.
Ясно е че безгрешния и свят живот на Исус Христос е предназначен да бъде пример за нас. Да се замислим тогава върху твърдението Му „Аз върша всякога това, което е Нему угодно“.
Ще имаме ли смелостта да приемем това като своя лична цел в живота?
Наистина ли желаем да разглеждаме всичките си постъпки, всичките си цели и планове и всичките си инстинктивни реакции  в светлината на твърдението: „Върша това, защото Му е угодно“?
Ако си задаваме често този въпрос, той доста ще ни смути. Знаем, че правим някои неща, добри сами по себе, за да си спечелим възхищението на другите, а не за да прославим Бога. Други неща вършим единствено за собствено удоволствие, без въобще да се замисляме за Божията слава.
Как постъпваме, когато някои тормози малките и беззащитните?
В повечето случаи нашата реакция обикновено е продиктувана от желанието за отплата, докато Святият Дух ни напомни за примера на Христос.
 Как гледаме и на тези, които не проявяват любов към нас?
Виждаме ли ги като хора, за които умря Христос или като хора, които правят живота ни труден? Трябва да се научим да следваме примера на Христос, който беше изпълнен със състрадание към грешниците и можеше да се моли за тях дори когато Го приковаха на кръста на Голгота.
По думите на Джон Браун, шотландски богослов от 19 век „Святостта не се състои в мистични размисли, кипяща ревност или самоцелен аскетизъм; Тя означава да мислим, както Бог мисли, и да желаем както Бог желае“. Когато беше на земята Христос свидетелства „Дойдох да изпълня Твоята воля, о Боже“ (Евр. 10:7). Това е примерът, който трябва да следваме. Във всичките ни мисли, във всичките ни действия, във всяко ъгълче от нашия характер основният принцип, който трябва да ни мотивира и ръководи е желанието да следваме Христос в изпълнение на волята на Отца. Това е стръмният път, по който трябва да вървим в стремежа си към святостта.
Земеделецът оре земята, засажда я, тори я, обработва я, и през цялото време знае, че в крайна сметка е зависим от сили извън него. Той не може да накара семето да поникне, нито е способен да осигури дъжд и слънце за развитието и прибирането на реколтата. За да има успешна жътва земеделецът разчита изцяло на Бог.
И все пак земеделецът знае, че ако не изпълнява усърдно задълженията си да обработва земята, той не може да очаква реколта в края на сезона. В определен смисъл той се намира в съдружие с Бога и ще пожъне своето само след като изпълни задълженията си.
Примерът със земеделецът е само пример за едно съвместно начинание между Бога и християнина. Както човек не може да върши това, което Бог върши, така и Бог няма да извърши това което е задължение на човека.
По същия начин стремежът към святостта е съвместно начинание на Бог с християнина. Никой не може да достигне някаква степен на святост без помощта на Бога. Също толкова сигурно е че, никой няма да я достигне без усилия и от своя страна.
Бог е направил възможно да вървим в святост. Но Той е оставил на нас отговорността да вървим и няма да направи това вместо нас. Ние християните обичаме да говорим как Исус Христос победи греха на кръста и ни даде Своя Свят Дух, за да стане възможна победата ни над греха. Но някак пренебрегваме собствената си отговорност.
Има причини, една от които е че, поради падналото ни естество в Адам ние нямаме желание да се изправим пред отговорността, която имаме. Молим Бога за победа докато в същото време знаем, че трябва да живеем в послушание.
Каквито и да са нашите лични проблеми Библията има отговор само трябва да го намерим и то как? Само чрез редовно четене и задълбочено изучаване на Божието слово.
Богословът Чарлз Ходж, пишейки върху фразата в Римляни 9:16 „Правдата, която докарва святост“ казва – Непосредствения резултат от послушанието на Бога е вътрешно съответствие с Божествения образ“ 
В заключение нека да запомним, че Бог е свят. Той е едновременно и велик и добър. В Неговия характер няма и сянка от зло. Когато ни се казва да сме святи, това не означава да бъдем част от Божието могъщество, а да се различаваме от обикновената паднала греховност. Призовани сме да се оглеждаме и отразяваме в нравствения характер и действия на Бога. Да подражаваме на Неговата доброта.
За да станем подобни на Исус трябва най-напред да се научим да мислим като Него. Нужен ни е „Христов ум“. Необходимо е да ценим нещата, които Той цени, и да презираме нещата, които Той презира. Трябва да имаме същите приоритети като Неговите. Онова, което Той смята за важно, трябва и ние да смятаме за важно. Всичко това няма да стане без изучаване на Неговото Слово.
Да бъдеш светия означава да бъдеш отделен, но и още нещо. Светията задължително трябва да бъде човек, който се намира в процес на освещение. Ние трябва да се очистваме всекидневно и все повече и повече да се стремим към святостта. Ако сме оправдани, трябва да бъдем и осветени.
Това, че светията е все още грешник е очевидно.
Джери Бриджис споделя „Ако вършим грях то е защото избираме да вършим грях,а не защото не сме в състояние да кажем ,,НЕ!“ на изкушението.Ние не сме победени ,а просто непокорни“.
Чарлз Спърджън заявява „Въпреки че ние всички се проваляме понякога, стремежа към лична святост е един от белезите на всички истински вярващи“
Светията е праведен, защото е бил оправдан. Сам по себе си той не е праведен. Праведността на Христос го прави праведен в Божиите очи. Това представлява оправдание чрез вяра. Когато ние се доверим на Христос и единствено на Него относно своето лично спасение, тогава Бог „превежда на наша сметка“ цялата праведност на Христос. Когато повярваме в Него , Неговата праведност става наша. Макар да сме грешни, Бог слага Христовата праведност на наша сметка. Бог ни счита за праведни, тъй като сме облечени в Христовата праведност, която покрива греховете ни.
Щом наистина повярваме, в същия този момент състоянието започва да се подобрява. Започва процесът на нашето освещаване и пречистване и можем да сме сигурни, че този процес ще бъде доведен до успешен край. Праведния човек се познава по плодовете, които принася. Този човек става свят благодарение на освещаващата сила на Святия дух, който действа в него и върху него.
Ще имаме ли смелостта да приемем Святостта като своя лична цел в живота?
Наистина ли желаем да разглеждаме всичките си постъпки, всичките си цели и планове и всичките си инстинктивни реакции  в светлината на твърдението: „Върша това, защото Му е угодно“
Ако искаме да сме святи, ако действително копнеем да бъдем праведни, необходимо е да съсредоточим вниманието си върху плода на Святия Дух: „А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание /Гал. 5:22/
Скъпи братя и сестри - Отворете сърцата си за Святият Бог! Позволете Му да се докосне до вашия живот!
НЕКА БОГ ДА НИ БЛАГОСЛОВИ!
Амин!
Оценете
(2 гласа)
ОщеПан

Създател на OshtePan е Павлина Вайсилова.
Основната цел на този сайт е да повиши и разнообрази информираността на местната общност в различни сфери от живота с точни факти.

Уеб сайт: www.oshtepan.com

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Абониране

Въпроси