Колко са ефикасни публичните разходи за образование?

Написана от  Понеделник, 25 Юни 2018 19:32
Адриан НИКОЛОВ, ИПИ
Когато се говори за финансирането на образованието, най-често въпросите опират до това колко точно средства се отпускат, на какъв принцип се определят субсидиите
за отделните училища и университети, колко се разходва за заплащане на учителите и по други пера. И наистина, на фона на повечето европейски държави бюджетните разходи за образование в България са относително по-малко като отношение към брутния вътрешен продукт. Според последните сравнителни данни на Евростат към 2015 г. те са 3,9% от БВП за България на фона на 5-6% в повечето от останалите страни. По-рядко се говори обаче за това каква е ефикасността на тези разходи и какъв е крайният резултат от тях. Именно на този въпрос в сравнителен европейски план опитва да отговори публикувано този месец изследване на ЕК.
Целта на проучването е да оцени ефикасността на публичните разходи за развитие на човешките ресурси (и в частност тези за образование) в три различни направления:
количествено чрез дела на завършилите висше образование,
качествено чрез постиженията на учениците на PISA по природни науки,
от гледна точка на социалното включване (inclusiveness), измерено чрез дяла на младежите, които не са заети с образование, обучение или работа (NEETs).
Резултатите в ЕС
Анализът покрива всички страни в ЕС в периода между 2002 и 2016 г. Изследваните резултати се различават доста между различните страни, включени в анализа – докато в Италия например делът на хората с висше образование между 30 и 34-годишна възраст през 2016 г. е бил малко над 20%, то в Литва този дял приближава 60%. В динамика общо за ЕС същият показател се е увеличил от 25% до 37% от 2002 г. насам. Аналогично е положението при NEETs – докато в Гърция делът им достига 35%, то в Люксембург те са едва 10%. Най-големи са разликите при постиженията на PISA – докато повечето северноевропейски държави традиционно се класират на челните места в света, то резултатите в Южна и Източна Европа в повечето случаи са далеч от желаните.
Въз основа на анализ на стохастичните граници[1] в най-общ план изследването установява наличието на зависимост между равнищата на публичните разходи за образование и резултатите по описаните по-горе критерии. С други думи там, където относителният дял на разходите за висше образование е по-висок, делът на хората с висше образование също е по-висок; аналогично е влиянието на разходите за средно образование върху резултатите на PISA. В същото време връзката между общите разходи за образование и дела на NEETs е отрицателна – там, където разходите са по-големи, там и делът на тези младежи е по-нисък.
Ефикасността обаче се различава чувствително между различни европейски държави; далеч от хомогенна е и динамиката им. Изследването разглежда разстоянието на отделните държави от потенциален сценарий на възможно най-ефикасно разходване на средствата, като само няколко от тях се приближават до този сценарий по всички показатели. Любопитно е и че динамиката по различните показатели е доста противоречива – докато при всички европейски страни без изключение има чувствително подобрение през разглеждания период (при много от тях с 3-4 процентни пункта в способността на разходите за висше образование да водят до по-голям дял на хората с такова), то при ефикасността на средствата за средно образование резултатите са по-смесени. Това обаче е резултат както на значителния ръст на NEETs в почти целия континент по време на кризата и след нея, така и на спада на резултатите от PISA в една трета от страните.
Къде е България
Що се отнася до разходите за висше образование, България е претърпяла значително развитие в рамките на проучвания период – докато ефикасността им е била близо 75% от оптималната през 2002 г., то през 2015 г. тя надхвърля 90%. Обратна е ситуацията при другите две измервания на ефикасността обаче – ако при способността на разходите за образование да влияят на NEETs се наблюдава незначително повишение, то между 2006 и 2015 г. ефикасността на разходите при резултатите на PISA се срива от 90% до почти 70%. Това поставя страната ни на едно от последните места в Европа по ефикасността на разходите, измерена чрез образователните постижения, заедно със Словакия и Великобритания.
Значение за политиките
Основното заключение на анализа е, че публичните инвестиции в образование до голяма степен постигат целта си – там, където те са относително високи, и резултатите са по-добри, учениците демонстрират по-добри постижения, а трудовите пазари са по-издръжливи и по-малко податливи на шокове. Същевременно обаче е от ключово значение не просто да се разходва повече, а това да се прави ефикасно. Според авторите в почти всички европейски държави има поле за подобрение, особено от гледна точна на качеството на предоставяното образование. В този смисъл изливането на средства в нереформирани и остарели системи няма да доведе до желаните резултати. Същото обаче важи и за механичното пренасяне на модели и политики от една страна в друга, без да се вземат предвид местните особености, проблеми и възможности.


[1] Виж Aigner, D., Lovell, C. K., & Schmidt, P.(1977). Formulation and estimation of stochastic frontier production function models. Journal of econometrics, 6(1),21-37.
Оценете
(1 глас)
ОщеПан

Създател на OshtePan е Павлина Вайсилова.
Основната цел на този сайт е да повиши и разнообрази информираността на местната общност в различни сфери от живота с точни факти.

Уеб сайт: www.oshtepan.com

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Абониране

Въпроси