Малко гъвкавост и още по-малко математика в училищното образование

Написана от  Петък, 15 Юни 2018 21:32
Адреан НИКОЛОВ, ИПИ
През последните години фокусът на дебата и реформите в системата на училищно образование гравитират най-вече около проблемите
в модела на финансиране, начините на изпитване, учебниците и подобряването на връзките с пазара на труда и работодателите. Като че ли на по-заден план остава самото учебно съдържание, както и неговата структура и разпределение. Те обаче са не по-малко важни за качеството на крайния продукт на образованието.
Публикуваният доклад на Eurydice (Образователната, аудиовизуална и културна изпълнителна агенция на ЕС) разглежда в сравнителен план структурата на училищното образование в страните членки на ЕС, което позволява поставянето на българското образование в по-широкия контекст на страните, с които неговите постижения най-често биват сравнявани.
Преди да преминем към представяне на резултатите, трябва да вземем предвид ползваните от проучването дефиниции – ключова тук е тази за „час, прекаран в обучение“. Под това определение авторите имат предвид време, предназначено за обучение в училище, но не и всичко, което го съпътства – писане на домашни, почивки, незадължителни часове, празници. За целите на стандартизирането и сравнението изследването разпределя предметите в няколко широки групи – писане и четене, математика, природни и социални науки, езици, ИКТ, технологии, изкуства, религиозни и подобни, физическо възпитание, практически умения.
В сравнение с другите европейски страни България има относително малко часове задължително образование – проучването поставя пълната му продължителност на почти 6 хиляди часа; това е почти наполовина в сравнение с лидерите Холандия (над 11 хиляди) и Дания (11 хиляди). Тук обаче трябва да се има предвид различната продължителност на задължителното образование – при страните с най-много часове то продължава 11-12 години, докато в България те са девет. Най-много часове в същия брой години успяват да вместят Италия и Обединеното кралство – по над 9000.
България се отличава и по относително равното разпределение на задължителните часове между степените на училищното образование – през учебната 2017/18 в началният етап (ISCED 1 според международната класификация) са най-малко 1907 часа, в основния (ISCED 24) – 2295 часа, а в гимназиалния (ISCED 34) – 1728 часа. При повечето държави от ЕС повечето часове попадат във фазата на началното образование, а задължителни часове в гимназиална фаза липсват. Това най-вече отразява разликите в структурата на училищното образование, тъй като в повечето от тях задължителна степен, която отговаря на ISCED 34, поначало липсва. По тази причина България е и с най-кратката продължителност на началната и основната (прогимназиалната) степен в години – три и четири съответно, като в други европейски държави те достигат до 5-7 години. В динамика България е една от малкото европейски страни, където общият брой часове, прекарани в образование, се е увеличил спрямо миналата учебна година.
Вероятно най-важният индикатор, включен в изследването на Eurydice, е гъвкавостта на разпределяне на учебните часове между учебните години и отделните предмети. Организацията разпознава няколко вида гъвкавост:
хоризонтална, която касае възможностите на училищата да разпределят задължителните часове между различните предмети,
вертикална, която се отнася до свободата на разпределение между различните години,
гъвкавост на материята, или доколко училищата могат сами да определят учебното си съдържание.
Заедно с мнозинството европейски държави в България липсва каквато и да било гъвкавост по който и да било от горните критерии – разпределението на задължителните часове по предмети, години и съдържание се определя централизирано, а училищата нямат възможност да ги изменят. Тук интересен е сравнителният план, тъй като в различните страни от ЕС се прилагат много различни комбинации от подходи към гъвкавостта на разпределението – докато в Холандия има пълна вертикална и хоризонтална гъвкавост и в трите етапа на училищно образование, то Литва позволява пълна вертикална гъвкавост в началното образование и значителна в основното, а Белгия – почти пълна хоризонтална гъвкавост, на всички етапи. От разглежданите страни най-голяма свобода в разпределянето и определянето на съдържание има при силно децентрализираните системи на Великобритания и Швейцария, където училищата се задължават да следват единствено най-общи насоки.
Изследването представя и баланса между основните предмети – четене и писане, математика и естествени науки. И тук България е с по-особен профил от останалите европейски страни, като почти 30% от часовете в началното и 15% от часовете в основното образование са отделени на занимания с четене, писане и литература. За сметка на това другите две разгледани групи предмети са застъпени чувствително по-малко – на математиката са отделени едва 15% от часовете в началното и 10% от тези в основното образование, а на естествените науки – съответно 5% и 10%. В абсолютна стойност България има най-малко часове, отделени на математиката и естествените науки в началното образование, а в основното се нарежда на последните места.
Сравнението на разпределението и обема на задължителните учебни часове в ЕС е най-вече полезно сверяване на часовника, както и повод за размисъл кои политики могат да бъдат заимствани с цел постигане на по-качествено училищно образование. 
Оценете
(1 глас)
ОщеПан

Създател на OshtePan е Павлина Вайсилова.
Основната цел на този сайт е да повиши и разнообрази информираността на местната общност в различни сфери от живота с точни факти.

Уеб сайт: www.oshtepan.com

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Абониране

Въпроси