Нови усилия за справяне с неграмотността!?

Написана от  Вторник, 03 Октомври 2017 22:22
Зорница СЛАВОВА,
Институт за пазрна икономика
Министерски съвет прие новия Национален план за действие за периода 2017-2018 г. в изпълнение на Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014-2020).
Подобно на стария план за периода 2015-2016 г., в новия се предвиждат редица мерки за насърчаване на четенето, повишаване на грамотността и приобщаването в училищата.
Веднага могат да се направят три общи коментара:
-          Има версия на плана отпреди два месеца на Портала за обществени консултации, но дали това е приетата, или не, има ли промени, или обсъждания все още няма информация. Приемаме, че е това. (Щеше да е лесно в съобщението на правителствения сайт, където са посочени голям брой от конкретните мерки, да се сложи и един линк към финалния документ.)
-          Няма отчет. Отчет за предишния двугодишен план също не може да се открие. Изпълнени ли са мерките, колко са стрували, какъв ефект са имали. Прави впечатление, че голяма част от мерките се повтарят в новия План, включително такива, които са планувани като еднократни и би трябвало да са свършени. Така например сред първите точки на предишния план е „Създаване на електронна страница за реализиране на стратегията”. Целта е да се даде достъп на всички заинтересовани лица до информация за планираните и проведените инициативи, както и по-лесната координация на дейностите до стратегията. Дори е записано, че в бюджета на МОН има пари за нея. Крайният срок за създаването ѝ е бил през септември 2015 година. В новия План тази мярка отново се появява, този път с краен срок през 2018 година.
-          Няма анализ. Дори в доклада на министъра към новия План изобщо нищо не намеква, че той е предшестван от почти същия и две години редица институции са правили нещо по повишаването на грамотността. Предвид това, че няма и отчет на предишния план, няма как да се разбере на каква основа е направен той, какво от досегашните мерки, които се повтарят, е проработило и доколко, реално повишила ли се е грамотността и т.н. Например, една от предишните мерки е провеждането на външни оценявания на четивната грамотност на учениците в V, VI и IХ клас. Мярката е изпълнена и е показала нивото на неграмотност, но по никакъв начин не е анализирана, за да се намали неграмотността, нито е заложено нещо в тази връзка в новия план.    
Предвид всичко това, коментирането на плана е трудна задача. Дори публикуването на плана за обществено обсъждане е почти безсмислено, когато няма оценка на досегашния ефект от същите мерки.
Включените и в новия план допълнителни външни оценявания на четивната (за VI клас) и функционалната (за IX клас) грамотност сами по себе си са база и отправна точка за откриване на проблемите и търсене на начини за справяне с тях. В този смисъл те са чудесен индикатор за грамотността, но не могат да се приемат като „мярка за повишаване на грамотността”. Подобно на проведените през 2015 г. допълнителни външни оценявания те само биха потвърдили, че голяма част от учениците са неграмотни (както доказват и всички международни изследвания – PISA, PIRLS, TALIS и др.).
Мерките за повишаване на квалификацията на учителите – основно за работа в мултикултурна среда и за прилагане на интерактивни методи – също се повтарят от предишния план и са добри, но са крайно недостатъчни и дори не е ясно дали прилагането им през предишните две години е довело до реален резултат към повишаване на грамотността на населението. Добър пример от България, встрани от всякакви национални стратегии, е напредъкът на област Смолян в сферата на образованието през последните години. След 2011 г., когато оценките на матурите на учениците от областта отново са под средните за страната, а доклад на министерството на образованието показва, че учителите не са достатъчно квалифицирани, местните образователни институции решават да предприемат мерки. С общи, целенасочени усилия на регионалния инспекторат, училищата и родителите областта започва да подобрява качеството на образованието и вече показва впечатляващи резултати (подреждайки се на второ място в страната след столицата по средни оценки от матурата по БЕЛ през 2017 г.). Основните мерки са насочени към утвърждаване на образователна общност, квалификация на учителите, допълнителни извънучилищни занимания, индивидуален подход към учениците.
Това е само един пример за промяна на концепцията за образоването на учениците и излизане извън административно заложените минимални изисквания, работно време, учебни планове и прочие. В този смисъл централизираното разработване на поредния план без анализ на резултатите от предишните такива  е много вероятно да се превърне в поредното ялово административно упражнение. Ако няма мотивация и целенасочена работа от директорите, учителите и общностите на местно ниво,  резултати трудно ще се постигнат с написването и приемането на още един документ. А България скоро няма да се отлепи от дъното на международните класации.
Оценете
(0 гласа)
ОщеПан

Създател на OshtePan е Павлина Вайсилова.
Основната цел на този сайт е да повиши и разнообрази информираността на местната общност в различни сфери от живота с точни факти.

Уеб сайт: www.oshtepan.com

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Абониране

Въпроси