Д-р Йордан Бояджиев и Евангелска съборна църква - Панагюрище Д-р Йордан Бояджиев и Евангелска съборна църква - Панагюрище СНИМКИ: архив на oshtepan.com

Лечебната стойност на молитвата

Написана от  Събота, 04 Август 2018 08:38
Д-р Йордан БОЯДЖИЕВ,
Евангелска съборна църква - Панагюрище

Молитвата има някои важни последствия върху вярващия. Понякога е трудно да преценим кои от тези влияния
са духовни и кои емоционални, но те безспорно имат лечебен ефект. Човекът е неразделна единица, съставена от тяло и дух. Не е възможно да разделяме тези влияния /духовни и емоционални/, тъй като те са дълбоко свързани.
МОЛИТВАТА обаче не е само източник на духовни благословения. Тя е средство и за емоционално благополучие, като е допринасяла за облекчение на измъчените, изтормозени умове на много хора през изминалите години и векове.
Молитвата притежава психолечебен, психотерапевтичен ефект. Не може да се отрече превъзхождащата лечебна стойност на вярата и в частност на молитвата. Когато говорим за вяра, ние имаме предвид библейската вяра, а не другите видове заробващи религии /мюсюлманство, будизъм/, които могат до отключат по-скоро някои форми на неврози, отколкото на свобода в Господа.
Американският богослов и социолог Върнан Граундс пише: ”Здравето и духовното изцеление изискват опрощение като противодействие срещу вината. Общуването като противодействие срещу отчуждението. Сила като противодействие срещу безсилието и надежда срещу отчаянието.Ето защо аз продължавам да се питам , къде можем да намерим необходимите отговори на всички тези психологически нужди. Най-подходящото място е Евангелието. То се превръща в ненадминато лекарство срещу невроза.”
Граундс не е единственият, който демонстрира от опит цената на вярата за душевно здраве. Книгата на Ейбрахам Дженис и Ейнджъл Брън – „Отвъд психиатрията”, представя комбиниран поглед за вярата от гледна точка на психиатъра и пастира . И двамата са от Буенос Айрес, Аржентина. Те подчертават терапевтичното /лечебното/ значение на една уравновесена библейска вяра. Както загатнахме по-горе, не всички форми на религия са добри.


Бихме могли да отидем и малко по-далеч като кажем, че всъщност някои религии са очевидно вредни за духовното здраве на човека. Самият Господ Исус Христос заявява това в Своите думи в Матей 23:13-36: 
„Но горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци, защото изпояждате домовете на вдовиците, даже когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане.
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Защото море и суша обикаляте, за да добиете един последовател; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.
Горко вам, слепи водители, които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но, ако някой се закълне в златото на храма, задължава се.
Безумни и слепи! Че кое е по-голямо, златото ли, или храмът, който е осветил златото?
Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но, ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.
Безумни и слепи! Че кое е по-голямо - дарът ли, или олтарът, който освещава дара?
И тъй, който се кълне в олтара, заклева се в него и във всичко що е върху него.
И който се кълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него.
И който се кълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него.
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността, но тези трябва да правите, а онези да не пренебрегвате.
Слепи водители, които прецеждате комара, а камилата поглъщате!
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Защото чистите външността на чашата и на блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие.
Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.
Също така и вие отвън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци; защото зидате гробниците на пророците и поправяте гробовете на праведните, и казвате:
Ние, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме съучаствали с тях в проливане кръвта на пророците.
Така свидетелствате против себе си, че сте синове на онези, които избиха пророците.
Допълнете и вие, прочее, мярката на бащите си.
Змии! Рожби ехиднини! Как ще избегнете от осъждането в пъкъла?
Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдреци и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, и други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град; за да дойде върху вас всичката праведна кръв, проливана на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара.
Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху това поколение.”

Налице са също и различни форми на молитва, според интелектуалното състояние на християнина, който се моли и зрялостта на вярата си. Молитвата трябва да бъде резултат на вътрешен духовен живот, а не търсене на идеалното успокоително лекарство. Здравата, истинската молитва се ражда от желанието да бъдеш с Бога.
Молитвата, която непрекъснато представя настойчива и почти неотложна молба за помощ, можем да наречем „невротична молитва”. Много често първият контакт на човека с Бога се осъществява при такъв спешен зов за помощ. Във време на трудност, болест и емоционално страдание ние търсим Господа по този начин. Много Божии хора са стартирали своя път на вяра, когато са преминавали през дълбока криза. Нуждата се явява често аларменият звънец на Святия Дух, който ни води към Бога. Това е вратата към вярата, която е валидна и законна. Този тип молитва е характерен и приемлив за началния стадий на молитвения живот на християнина. Но тя трябва да бъде заменена с много по-зряла форма. Не можем да ограничим Бога до обикновен психиатър, а молитвата до хапче аспирин. Защото при тези обстоятелства, щом нуждата изчезне, всяка духовност ще се изпари. Можем да кажем, че това е вяра, която се разтопява, или лъжлива духовност, породена от егоистичното желания да получи помощ. Това вероятно обяснява защо някои хора изоставят вярата или църквата след известен период от време. Те не се нуждаят вече от своя Бог. Тяхната крехка вяра е била резултат от психологическото им състояние. След като проблемът им е бил разрешен, те напускат Господа.
Не е правилно да бъркаме ползите с целта на молитвата.
Ние не се молим единствено, за да почувстваме мир, да имаме радост или да избегнем самотата. Всички тези неща са последствия от молитвата, но не са причина за съществуването и. Когато един вярващ гледа на молитвата предимно като инструмент, чрез който получава нещо от Бога, такъв човек не разбира самата същност на молитвата.

Какво можем да кажем относно молитвата като жизненоважна терапия?
В допълнение на способността й да възстановява емоциите, молитвата има жизненоважно значение. Би било добре да обрисуваме здравословните ефекти на молитвата.Според някои психотерапевти централният проблем на човека се крие в липсата на смисъл в живота. В резултат на това се появява отчаянието. Като лечение тези психотерапевти предлагат намирането на значителни и обогатяващи взаимоотношения в срещите с други хора.Тази гледна точка частично съвпада с библейската диагноза за естеството на човека. Бог е създал човека с основна нужда за общуване. Това е така, защото човекът е сътворен по образ и подобие на своя Създател, който от вечността се радва на хармонично и интимно общуване между личностите на Троицата -
Бог-Баща, Бог-Син и Бог-Святи Дух.
Ние като човешки същества се раждаме с дълбоката нужда да контактуваме с някого.
Тези контакти и взаимоотношения са на 2 нива:
- На хоризонтално ниво -с човеците /т.е. себеподобните/; 
- На вертикално ниво – със Създателя.
Това е картината на първоначалната ситуация на човека в градината. Поради това отделянето на човека от Бога е най-дълбокият източник на невроза. Думите на Исус на кръста: „Боже мой, Боже мой защо си ме оставил ?" ни напомнят за много силната и дълбока болка на тази реалност. Да бъдеш далеч от Бога е едно от най-ужасните преживявания, пред които може да се изправи едно човешко същество. Точно тук се появява голямата лечебна сила на молитвата. Доколкото е общуване с Бога, молитвата е завръщане към първата връзка с Него.  Молитвата ни помага да възстановим самата основа на нашето съществуване.
Тя възвръща на човека истинската цел на неговия живот. Като възстановява свободния и постоянен диалог и интимното общуване с неговия Създател, тя позволява на християнина да се реализира истински. Молитвата е средството, което ни позволява да облекчим нашата най-дълбока нужда - жаждата за Бога.
Какви са положителните резултати от емоционална гледна точка на молитвата ?
Ако разбираме молитвата като лична връзка с Бога, едно общуване, което е богато и дълбоко по своето значение, нейните ефекти ще съответстват донякъде на резултатите от едно ползотворно психолечебно, терапевтично общуване. В молитвата са представени две уникални реалности: терапевтът – БогКойто е Князът на съветниците, съвършеният Лекар, Утешителят и пациентът - всеки човек и всеки вярващ. Ниеq истинските християниq имаме достъп до този интимен, личен Съветник.
Молитвата е една много специална форма на психотерапия.
Чудесно е да открием как приносите на психологията като наука не противоречат на духовните истини, а напълно ги потвърждават.
Молитвата ни дава емоционална и духовна топлина, която е резултат от интимното общуване с Бога.Тя произлиза от искреността на срещата и взаимното посвещение. В молитвата изпитваме това, което Бог е за нас, с нас и в нас. Ние усещаме Божието съчувствие и съпреживяване. Ние чувстваме, че сме напълно разбрани, защото онзи, с когото разговаряме, не е отдалечен от нас. Той не се намира някъде далеч в Космоса, а „е бил във всичко изкушен като нас,но пак е без грях” (Евреи 4:15).
Поради това Той е в състояние и Той може  „да ни съчувства в нашите слабости”. Въпреки че не Го виждаме, ние знаем, че Бог присъства, защото чрез Святия Дух Бог живее във всеки един от нас.Това ни позволява да се доближим до Неговото присъствие „с дръзновение, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно” (Евреи 4:16).
Един специалист психотерапевт е казал: ”Няма никакво съмнение, че най-силното въздействие на лечението се състои във връзката на пациента с терапевта. Важни са добрите и искрени междуличностни взаимоотношения”.
Молитвата е диалог с Бога и най-важното изискване е общуването. Разговарянето с Бога е само едно от измеренията на диалога. Но не трябва да забравяме, че съществува неизговорим език - езикът на намерението, на желанието, езикът на сърцето. Това можем да го видим в ежедневния живот. Правилно ли е една жена да обвинява съпруга си, че никога не общува с нея само защото не говори много? Съпругът може да съобщава на жена си, даже ако говори много малко, защото има един вид диалог, който не е с думи, но включва жестове, поглед, отношение. Това отново е вид диалог, при който богатството на нюансите избягва думите. Съгласявайки се, че християнският живот е преди всичко лично взаимоотношение, е хубаво да си припомним в какъв смисъл Бог разбира това взаимоотношение. Ще използваме аналогията  /подобието/, която самият Господ използва, когато говори на Своя народ в Стария и Новия Завет, а именно - любовта във взаимоотношенията на семейната двойка. „Както момъкът се жени за момата, така и твоят народ ще се ожени за Теб” /Исая 62:5/.Посланието на апостол Павел към Ефесяните 5:23-30 използва същата картина - искрената любов на Христос към Неговата невяста Църквата. В едно любовно взаимоотношение съвършеното общуване се изразява в това ,да бъдеш близо до или заедно с любимия. Ако взаимоотношението, което Бог иска от нас, трябва да се определи с любовта ни към Него, тогава преди всичко ние трябва да искаме да бъдем в Неговото присъствие. Тази е идеята, която толкова често се среща в Псалмите. Цар Давид я обобщава красиво в Псалом 27:4: „Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся - да живея в дома Господен през всичките дни на живота си.”
В Псалом 84:1-2 се казва: ”Колко са мили Твоите обиталища, Господи на силите! Примира душата ми да бъде в дворовете Господни.” Най-важното и основното тук е „да бъдеш с” Господа, „да бъдеш в” Господа.Това е първото и неотменимо изискване ,за да може едно любовно взаимоотношение да расте и да израстне. В Стария Завет и в Псалмите идеята за молитвата е неразделно свързана с идеята за интимно общуване и съзерцание. Те са като грозд,при който е трудно да отграничиш къде започва и къде завършват отделните по-малки чепки.Бог иска да бъде с нас. Бог изпитва удоволствие ,когато децата Му Го търсят. Всички ние знаем,че Бог е вседостатъчен и че Той няма нужда от нищо.Но въпреки това,Той се радва на нашето общуване с Него, на нашите молитви.Да бъдеш близо до онзи ,когото обичаш е изключителна форма на общуване. Господ търси поклонници ,които да Му се „покланят на Отец с дух и истина” / Еванг. от Йоан 4:23/. Френският лекар и Нобелов лауреат от 1912 год. Алексис Карел изказва същата идея в красива литературна форма:” В молитвата човек предлага себе си на Бога ,както платното на художника или мраморът пред скулптура.”Дори и думите ни да са малко на брой и да са сковано изговаряни ,даже да не чувстваме присъствието на Възлюбения/ Господа/ до себе си , то да бъдем с Него е форма на молитва ,която задоволява Бога и следователно трябва да бъде достатъчна и за нас.Желанието да търсим Бога в молитва Му е приятно независимо от нашите чувства. Да имаш желание да се молиш и да вземеш решение да се молиш е вече послушание, което прославя Бога. Знаем,че волята е не по-малко важна от мислите и чувствата. Взетото решение да отделиш време за Господа и да го спазваш е нещо наистина ценно. Целта на молитвата е да развие дълбоко и пространно общуване и да задълбочи връзката ни с Бога. Ние нямаме правото да търсим единствено и само това ,което е добро за самите нас като индивиди и като личности.Това е форма на егоизъм, който се среща често както в молитвения живот ,така и в любовните отношения на много двойки. Ние трябва да признаем и да изповядаме,че за много от нас нашият молитвен живот е центриран около нас, а не около Господа.Често пъти без да го съзнаваме ,ние сме егоистични дори и в тази напълно духовна дейност. И така можем да се запитаме:- къде остава Бог в такава молитва? Грижа ли ни е за това как се чувства Той и какво мисли? Или се грижим само за себе си? Понякога изглежда като че ли единственото нещо ,което ни интересува в молитвата , сме самите ние. Това егоистично поведение често проличава в отношението ,което често наблюдаваме. Ние измерваме качеството на молитвата по това, как се чувстваме след като сме свършили да се молим. Ако се чувстваме добре ,то молитвата ни е била успешна. Ако се чувстваме зле ,то наистина сме се провалили .Този начин на мислене е погрешен и набляга там ,където не трябва. Той набляга върху чувствата и по този начин се губи основната /централна/ цел на молитвата . А всички ние знаем,че центърът на молитвата трябва да бъде самият Бог. Въпросът ,който трябва да си задаваме по-често след като свършим да се молим , е „Какво мисли Бог? ” , а не „Как се чувствам аз? Както любовните взаимоотношения ,така и молитвата включва даване- и то даване от себе си. Някои сравняват това с растение ,което трябва да се полива редовно и да му се отдава грижата ,която изисква един жив организъм. В противен случай то увяхва и изсъхва. Същото става и с нашите лични взаимоотношения с Бога. Ако не ги отглеждаме и не им отделяме специално внимание, ще получим само суша и безсилие.Молитвата е едно от основните средства , необходими за съхраняване на тези взаимоотношения. Тя е възможно най-съвършеното средство за това. Ето защо да бъдем с Бога ,да дишаме в Неговото присъствие чрез молитва е средството ,чрез което личната ни връзка с Него може да расте.

Ако се опитаме да обобщим това, което казахме до тук, то е:
1.Молитвата е нещо повече от говорене с Бога. Тя е ежедневно практикуване на присъствието на Бога в нашия живот чрез диалог, който е отворен за всякакъв вид общуване - както с думи, така и безгласно.
2. Центърът на молитвата трябва да бъдем не ние, а Господ. Нашите молитви трябва да бъдат теоцентрични /насочени към Бога/, а не егоцентрични /насочени към себе си/.
3.Молитвата не е самоцел, а средство, чрез което „вдишваме” присъствието на Бога и подхранваме нашата жива връзка с Него.
Разбрана по този начин, молитвата ще стане по-скоро удоволствие, отколкото задължение. В едно общество, което е пълно с толкова много отговорности, нашият молитвен живот не трябва да става още едно задължение. Това наистина е свързано с известна борба и дисциплина. Но молитвата също е оазис на мир, където изпитваме интимната и лична любов с Бога. 
АМИН!
Оценете
(2 гласа)
ОщеПан

Създател на OshtePan е Павлина Вайсилова.
Основната цел на този сайт е да повиши и разнообрази информираността на местната общност в различни сфери от живота с точни факти.

Уеб сайт: www.oshtepan.com

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Абониране

Въпроси