Недялка Коларова и панагюрската болница Недялка Коларова и панагюрската болница СНИМКИ: Архив на oshtepan.com

Панагюрската болница умори дъщеря ми!

Написана от  Вторник, 07 Ноември 2017 17:11
Бяла красива сграда посреща в началото на града всеки, който пристига по пътя от гр. Пазарджик до гр. Панагюрище. Това е болницата „Уни Хоспитал“.
Болницата е обновена, стаите са уютни. Рекламата е голяма - Панагюрската болница е единствена на Балканския полуостров, която лекува всички злокачествени заболявания. Разполага със съвременна апаратура. За целта са привлечени добри лекари - специалисти от цялата страна, които идват за по 2-3 дни и си заминават по населените места, където работят.
Панагюрската болница им осигурява добро заплащане. Когато пристигат в болницата, изморени от пътя и дежурствата, първото нещо е да си починат няколко часа, независимо от това, че се водят на работа.
Всеки ден или през ден минават различни лекари. Преглеждат болните и дават указания с какви лекарства да се лекуват. Много често се случва един лекар да преписва един вид лекарства, а на другия ден друг лекар да преписва съвсем други лекарства.
Ето това е болницата в гр. Панагюрище.
Искам да ви разкажа за голямото нещастие, което сполетя семейството ми.
Имах прекрасна дъщеря - казваше се Недялка Христова Коларова, само на 44 години- майка на две деца. Учителка по информатика, обичана, уважавана от учениците и нейните колеги.
През месец януари 2016 г. бе оперирана в Майчин дом от рак. Операцията бе сполучлива. Контролните прегледи, които бяха направени след операцията, ни радваха, че всичко е добре. През м.февруари 2017 г. се получи поредното писмо от болницата от гр. София за контролен преглед. Трябваше по телефона да се уточнят само денят и часът на прегледа.
Рекламата за Панагюрската болница бе голяма и дъщеря ми реши, вместо да ходи в София,
да направи контролния преглед в гр. Панагюрище.
Това бе най-голямата грешка, която й коства живота.
Дотогава тя се беше възстановила, изглеждаше видимо добре. Тя беше един лъчезарен, усмихнат, добронамерен, услужлив и с чувство за хумор човек. Тя бе родена за учителка .
Онкоболната ми дъщеря отиде да търси помощ, а какво получи?
В болницата й съобщиха, че трябва да направи лъчетерапия. Дали бе необходима?
Доколкото по-късно разбрахме, апаратурите за лъчетерапия са най-съвременни.
Но дали имаше подготвени хора да работят с тях?
След лъчетерапията тя се почуства зле. Започна да повръща, наложи се преглед от лекаря.
Установено бе, че вследствие на лъчетерапията има изгорени органи в корема. Наложи се да се постави сонда в носа,
която стоя около 10 дни. През това време тя не можеше да се храни - нито храна, нито вода. Поддържаха я със системи.
Оказа се, че прегарянето е голямо и се налага операция. Операцията бе много тежка Продължи няколка часа, след което бе настанена за няколко дни в реанимация. Когато отидохме да я посетим в хирургичното отделение, гледката бе ужасна.
На никого не пожелавам такова нещо. Не искам да пиша за това.
Как изглеждаше тя? Колко тръбички висяха около нея?
Но въпреки всичко, тя намери сили да се усмихне.
Какво бяха направили с нея? Защо й причиниха тези мъки?
Всеки ден минават различни лекари на визитация, но кой носи отговорността за състоянието на болния? Никой!
Престоят и в хирургичното отделение беше около 10 дни. Изписаха я, без да се дадат каквито и да било указания -
как да се храни и с какво?
След това, което преживя, тя бе неузнаваема- слаба, изтощена, повяхнала. Ядеше съвсем малко, по няколко лъжици на ден.
Когато получихме епикризата, всички бяхме шокирани, че никъде не се упоменаваше, че операцията бе предизвикана от нехайството на някои от медицинските лица в болницата.
Но как щяхме да докажем, че това в епикризата не е истина. Кой лекар ще се опълчи на колегата си?
Бяха написали диагноза, която я разстрои още повече.
Прекрасното ми дете, то никога не се оплака.
Гледаше децата си, прегръщаше ги, целуваше ги, усмихваше им се, тя никога не показа, че е наясно какво може да и се случи.
Почина, усмихвайки се.
Мъката ни е голяма. Сълзите са постоянно на очите ни. Това е историята.
Когато решите да отидете да се лекувате в болницата в гр. Панагюрище,
се замислете!
                                                                             МАЙКА- Цветана Михова Ванева
                                                                             СВЕКЪРВА- Нона Радова Коларова
Оценете
(25 гласа)
ОщеПан

Създател на OshtePan е Павлина Вайсилова.
Основната цел на този сайт е да повиши и разнообрази информираността на местната общност в различни сфери от живота с точни факти.

Уеб сайт: www.oshtepan.com

Свързани статии (по етикет)

5 коментара

  • Връзка на коментара Потърпевша Петък, 10 Ноември 2017 17:44 публикуван от Потърпевша

    Силно ще се моля с близките за възмездие.

    Докладвайте
  • Връзка на коментара Тихомир Смъкалев Четвъртък, 09 Ноември 2017 16:18 публикуван от Тихомир Смъкалев

    Съболезнования . Бог да прости жената. Наистина усмивката ѝ не слизаше от лицето. Панагюрище е достатъчно малко , че да не познаваш хората.
    Надявам се на възмездие. Нека близките са силни!!!

    Докладвайте
  • Връзка на коментара Десислава Четвъртък, 09 Ноември 2017 13:42 публикуван от Десислава

    Нямат специалисти.Красивата сграда и модерна апаратура не работят сами.Там са от некадърник нагоре.Съжалявам за загубата ви мили хора.Дано почива в мир и е на по добро място

    Докладвайте
  • Връзка на коментара Василка Врагова Сряда, 08 Ноември 2017 17:39 публикуван от Василка Врагова

    Един много лъчезарен човек си отиде. Бог да я прости. Бъдете силни.

    Докладвайте
  • Връзка на коментара колева Сряда, 08 Ноември 2017 14:55 публикуван от колева

    Пълни идиоти.жалко,че няма да ги осъдите

    Докладвайте

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Абониране

Въпроси