Кои са 8-те големи емоционални кризи в живота ни?

Написана от  Петък, 27 Октомври 2017 10:00
Има моменти в живота ни, когато се чувстваме на кръстопът и си задаваме определени въпроси.
 Кой съм аз? Какво искам от живота? Ще успея ли?...
Всеки човек преживява по различен начин 8 силно емоционални момента в живота си. 

Криза № 1
Първият кризисeн етап в живота на човека е от 3 до 7 години, когато се формира отношението към света. В този период е много важно как се чувства малчуганът в семейството, любим ли е, приемат ли го, чувства ли се защитен от близките, или по едни или други причини е принуден да „оцелява“. За детето е важно усещането, че околният свят е доброжелателен, за да може нормално да се развива и да расте с чувство за значимост на собствените си усилия. Оформя се убеждението„Аз ще се старая, а целият свят около мен ще ме подкрепя“. Такива деца стават оптимисти, не се страхуват да бъдат самостоятелни и да вземат решение. Недоверието към света на възрастните (а това означава към света въобще) формира непрекъснато съмняващ се човек, неинициативен, апатичен. Такива хора, пораснали вече, не са способни да приемат себе си с всичките си недостатъци и достойнства и не познават чувството на доверие към друг човек.
 
Криза № 2
Тя се появява в периода от 10 до 16 години и е с най-голяма острота.
Това е преход от детството към зрелостта, когато собствените сили се оценяват през призмата на достойнствата на другите хора, постоянно се сравнява: „по-добър ли съм, или по-лош; отличавам ли се от другите – ако да, с какво и това за мен добре ли е, или не?“. И най-важното: „Как изглеждам в очите на другите хора, как ме оценяват, какво означава да си индивидуалност?“
Задачата, която стои през този период на човека, е да определи степента на своята независимост, своя психологически статус, границите на своя Аз сред другите.
Позитивното разрешаване на тази криза води до още по-голямо укрепване на самооценката, укрепва увереността в собствените сили. Ако кризата не е разрешена по този начин, то зависимостта от родителите се сменя със зависимост от по-силните и уверени в себе си връстници, от всички: „Защо да се старая, да гоня нещо, така и така нищо няма да се получи!“
Неувереността в собствените сили, завистта към чуждите успехи, зависимостта от чуждото мнение, от чуждите оценки са всички тези качества, които човек, който не е преодолял втората криза, носи в целия си по-нататъшен живот.
 
Криза № 3
Третият кризисен период (от 18 до 22 години) е свързан с търсенето на своето място под слънцето. Идва разбирането, че черно-белите краски от предния период не са достатъчни, за да се разбере палитрата на външния свят, който се оказва много по-сложен.
На този етап отново може да се появи неудовлетвореност от себе си, страх, че „аз не съм подходящ, няма да мога….“. А става дума за търсене на собствения път в този нелек свят, самоидентификация, както казват психолозите.
През този период се формира „навикът“ да се увеличава собствената значимост по пътя на унижението, принизяването на другите – нещо, което доста често срещаме в живота. За по-леко преминаване през тази криза свидетелства умението спокойно и с пълна отговорност да се приеме собствената личност такава, каквато е, с всички недостатъци и достойнства, знаейки, че най-важна е собствената индивидуалност.
 
Криза № 4
Тя е в периода 22-27 години. Ако се премине благополучно, носи умението без страх да променяме някои неща в собствения си живот, в зависимост от това как се променяме ние самите. Затова трябва да преодолеем в себе си някои „абсолютизми“, заставящи ни да вярваме в това, че всичко направено в живота до този момент е завинаги и нищо ново няма да има.
Глобалният житейски курс, по който сме се движили до този момент, престава да ни удовлетворява. Появява се непонятно чувство за  безпокойство, неудовлетвореност от това, което е, смътно усещане, че всичко може да бъде по друг начин, че са изпуснати някакви възможности и че вече не може да се промени нищо.
При успешно преминаване през тази криза изчезва страхът от промени, човек разбира, че никакъв житейски курс не може да претендира за „абсолютен“, даден веднъж и завинаги, че може да се променя и е необходимо да се променя в зависимост от това как се променяме самите ние, без страх от експериментиране и започване всичко от нулата. Само при такъв подход може успешно да се премине следващата криза, която наричат „корекция на житейския план“, „преоценка на обстановката“.

Криза № 5
Тази криза настъпва някъде към 32-37 година, когато вече е натрупан опит във взаимоотношенията с околните, в кариерата, в семейството, когато вече има сериозни житейски резултати.
Резултатите започват да се оценяват не от гледна точка на постиженията като такива, а от гледна точка на личната удовлетвореност. „За какво ми е това? Струваше ли си усилията?“
Много осъзнати грешки ни се струват много болезнени, стараем се да ги избягваме по някакъв начин, опирайки се на минал опит, но и на илюзорните си идеали. 
Вместо спокойно да коригира плановете си, човек си казва: „Няма да изменя на идеалите си, ще се придържам веднъж и завинаги към избрания курс, трябва да докажа, че съм прав на всяка цена“. Ако ви стига мъжеството да признаете грешките си и да коригирате живота си и плановете си, то изходът от тази криза ще донесе нов приток от свежи сили, нови перспективи и възможности. Ако е невъзможно да започнете отначало, то периодът по-скоро ще бъде разрушителен, отколкото конструктивен.
 
Криза № 6
Един от най-сложните етапи е периодът 37-45 години. За първи път ясно осъзнаваме, че животът не е безкраен, че е все по-трудно да мъкнем на гърба си „излишен товар“, че е необходимо да се концентрираме върху главното.
Кариерата, семейството, връзките – всичко това не е само едно и също, но е и обрасло с много ненужни, досадни условности и задължения, които трябва да се съблюдават, защото „така трябва“. През този етап протича борба между желанието за израстване, развиване и състоянието на „блато“, застой. Налага се да се вземе решение какво да се мъкне и по-нататък и какво може да се избави.

Криза № 7
След 45 години започва периодът на втората младост не само при жените, но и при мъжете. По думите на един западен психолог, ние най-накрая преставаме да измерваме възрастта си с броя на годините и започваме да мислим за времето, което ни остава да изживеем.
Психоложката А. Либина описва този кризисен период по следния начин:
„Мъжете и жените от тази възраст може да се сравнят с подрастващите. От една страна, организмът им бурно се променя от закономерните физиологически процеси. Заради хормоналните изменения през периода на климакса те, подобно на подрастващите, стават плачливи, обидчиви, лесно се дразнят от глупости. От друга страна, в тях се изостря чувството за самота, те отново са готови да се борят за своето Аз дори и при най-малката опасност за тяхната независимост.
В семейството се борят с децата, които вече са напуснали или се канят да напуснат семейното гнездо, на работа се чувстват много неудобно и неустойчиво в ролята на „пенсии“, които ги „гонят по петите“ по-младите".
 
Мъжете в тази възраст се сблъскват с отдавна забравените въпроси от младостта: „Кой съм аз?“ и „Накъде отивам?“
Това е валидно и за жените, макар че при тях тази криза протича доста по-сложно.
Много възприемат тази криза като загуба на смисъла на живота, други обратното - виждат в този неизбежен обрат на събитията възможност за по-нататъшно израстване. Много зависи от това как са преминати предишните кризи.
В този период може да се открият скрити ресурси и неизявени до този момент таланти. Тяхната реализация става възможна благодарение на преимуществата на тази възраст – възможност да се мисли вече не само за семейството, но и за нови направления в работата и дори за начало на нова кариера“.
 
Криза № 8
След 50 години започва възрастта на „осмислената зрелост“. Започваме да действаме, ръководейки се от собствените си приоритети и интереси, повече откогато и да било. Обаче личната свобода не винаги е подарък от съдбата. Много започват остро да усещат собствената си самота, липсата на важни дейности, неща и интереси. Оттук и тъга, и разочарование от изминалия живот, от неговата безполезност и пустота. Това се случва при негативно развитие на кризата и затова, че предишните кризи са преминали „с грешки“.
В позитивния вариант на развитие човек започва да вижда нови перспективи пред себе си, обезценявайки предишните си заслуги, търси нови сфери на приложение на житейския си опит, мъдрост, любов и творчески сили. Тогава понятието „старост“ има само биологически смисъл, без да ограничава житейските интереси, без да носи пасивност и застой.

Всички кризисни периоди, с които е пълен нашият живот, плавно преминават от един в друг като стълба, където не можеш да попаднеш на следващото стъпало, без да си бил на предното. 
Източник: edna.bg
Оценете
(0 гласа)
ОщеПан

Създател на OshtePan е Павлина Вайсилова.
Основната цел на този сайт е да повиши и разнообрази информираността на местната общност в различни сфери от живота с точни факти.

Уеб сайт: www.oshtepan.com

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Абониране

Въпроси