Дочка Кацарева Дочка Кацарева oshtepan.com

Още ми се работи, казва творецът Дочка Кацарева. Сега подготвя комедията „Доктор“ на Бранислав Нушич

Написана от  Неделя, 14 Януари 2018 21:13
На 13 януари Дочка Кацарева - една творческа, но стегната и организирана жена, прибави още едно зърно в житейската си броеница.
За нея висша проява на човешкия дух е изкуството. „Човечеството не може без технически прогрес, но прогресът на човешката цивилизация се определя от изкуството. В него е вложена човешката душа“, убедена е панагюрката, която има в биографията си 55 творчески години.
Въпреки че е в пенсионна възраст (родена е на 13 януари 1939 г.), творческите импулси не я оставят на мира и тя продължава да им се подчинява. Не хленчи, не се оплаква, а продължава да твори и по детски признава: „Още ми се работи!“
Последният резултат от творческата й работа бе постановката на комедията „Мъжемразка“ по Ст.Л.Костов. Осъществи я със самодейци от театралния състав при читалище „Виделина-1865“. Премиерата  беше на 21 юни 2017 година и предизвика голям зрителски интерес, който продължи и при второто представление на 23 юни, а след това и при третото.




За новия творчески сезон Дочка Кацарева подготвя комедията „Доктор“ по знаменития сръбски автор Бранислав Нушич.
Комедията  изобличава социалните пороци в обществото и е изпъстрена с балкански нрави, измами и откровения, смях и гротеска.
В ролите ще видим познати лица на самодейци от панагюрското Народно читалище „Виделина-1865“.
С членовете на младежкото театрално студио Дочка Кацарева подготвя постановката „Змейова сватба“.
Първата изява на Дочка Кацарева като режисьор-постановчик е „Пепеляшка“ през далечната 1962 година. Тогава Дочка Кацарева е за първа година учител по български език и литература. Оттогава досега талантливата панагюрка е поставила на сцената над 60 пиеси (някои от които авторски ), драматизации на приказки, реализирала е множество рецитали и спектакли.
Трудовият път на Дочка Кацарева е свързан с училището, на което тя отдава с любов 33 години. „Учителят – от него започва пробудата. Той събужда в душата на детето едно звънче, което пораства в камбана на родолюбието, дълга, съвестта, неудовлетворение от постигнатото, вечно ттърсене и дерзание. Камбана, която ражда откритието и творчеството, героизма и саможертвата – ражда човека… Но да бъдеш учител – това не е просто професия. Това е любов и дълг, жажда и стремление, себеотрицание и жертвоготовност, живот, отдаден на другите“, убедена е жената, оставила следа навсякъде, където е работила.
Тя застава начело на учителския колектив на ОУ „Двайсти април“ на 15 септември 1969 г. и го ръководи до 1975 г.
В периода 1975-1981 година е директор на СУ „Нешо Бончев“. Била е директор на ОУ „Проф.Марин Дринов“ и началник-отдел „Просвета“ в Общинска администрация – Панагюрище.
Казва, че е удовлетворена от работата си като педагог и, ако трябва да избира отново, без колебание би тръгнала вдъхновена към училището.
Любимите занимания на Дочка Кацарева винаги са били свързани с изкуството, като класацията води театърът. Цени и музиката, която за нея е най-великото изкуство.
„Обичам хора с открити и силни характери. Хора цветни,, емоционални, действени, топли, самозареждащи се с енергия и идеи“, споделя Дочка Кацарева в книгата „Панагюрци вчера и днес“, втора част, 2008 г.
В нея тя изповядва: „Смятам, че силна страна в характера ми е да работя и да мечтая. Като възпитаник на руската класическа литература вярвам в доброто у човека и в необходимостта да се зачита човешкото достойнство… За мен животът е много важно нещо и трябва да се живее в сегашно време (по думите на Лев Толстой). Да се вглеждаме повече в природата, да се научим на хармония и да почувстваме вечността. Да общуваме с изкуството , за да станем по-богати, по-толерантни, по-културни, по-достойни хора с истински ценности. Тогава и днешните времена ще се подобрят към по-добро.“
Оценете
(5 гласа)

2 коментара

  • Връзка на коментара Иван Бондар Понеделник, 15 Януари 2018 20:19 публикуван от Иван Бондар

    Учителко любима,
    ний малки сме сега.
    Все още се нуждаем
    от твоята ръка.
    Не знам подарък най-достоен
    за твойта доброта.
    Затуй, учителко любима,
    целувам ти ръка.

    Докладвайте
  • Връзка на коментара Илия Тухчиев Понеделник, 15 Януари 2018 05:13 публикуван от Илия Тухчиев

    Поклон пред тази прекрасна жена ! Като моя ъчителка в далената 1964 г. тя ме въведе в магията на хъдожественото слово, повярва в мен и откри скрити до този момент чувства и емоции !

    Докладвайте

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Абониране

Въпроси