Проповедник Лука Шиндаров в Евангелска съборна църква в Панагюрище и кръстът край Панагюрище, издигнат от бизнесмена Нено Костурков Проповедник Лука Шиндаров в Евангелска съборна църква в Панагюрище и кръстът край Панагюрище, издигнат от бизнесмена Нено Костурков СНИМКИ: Архив на oshtepan.com

Двете естества на християнина

Написана от  Неделя, 05 Ноември 2017 09:41
Проповедник Лука ШИНДАРОВ
В Римляни 7:14-25 апостол Павел описва конфликта между двете естества на християнина.
Трябва да знаем, че християнинът има две естества – старо и ново. Старото естество е грешното естество. То е напълно покварено и непоправимо. А новото естество е чисто и свято. Ние го получаваме от Бога по време на нашето новорождение. Старото естество основателно можем да го наречем Адамовото естество, а новото Христовото естество.

Какво е характерно за тези две естества?
1.     Относно старото естество.
Старото естество е напълно покварено и зло. То е грешно. Апостолът в 18 стих казва: „Защото зная, че у мен, т.е. в плътта ми не живее доброто…“. Под израза „плът“ разбираме „старата грешна Адамова природа“, която е напълно покварена и поробена от греха. Както казах, старото естество ние можем да го наричаме Адамово естество, защото Библията ни казва, че произходът на греха в човечеството идва от нашия праотец Адам:„Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха – смъртта, и по този начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха“. Но това не означава, че отговорен за греха е само Адам, но всичките човеци, защото е писано: „понеже всички съгрешиха“(Римляни 5:12)
Ние се раждаме в това естество. В Псалом 51:5 Цар Давид казва: „Ето родих се в нечестие и в грях ме зачна майка ми“. Уестминстърската изповед на вярата казва, че, „изпадайки в състояние на грях, човек изгубва всяка възможност да желае каквото и да било добро съпътстващо негово спасение“. Библията ни казва, че всеки, роден на този свят, е грешник и всички сме еднакво грешни в очите на Бога ( Римляни 3:10-12).
Старата природа постоянно се бунтува срещу Бога. Тя не може да се поправи. Тя е непоправимо зло и затова се нуждае от ново естество.

2. Новото естество.
Новото естество, което можем да наречем Христово естество, е Христовият живот вътре в нас. То е изцяло добро, чисто и свято. Всички негови мисли и желания са Христоподобни. Както казах, това ново естество ние го получаваме от Бога при нашето новорождение. Тогава Бог ни освобождава от робството на греха. Той ни избавя от властта на тъмнината и ни преселва в царството на Своя Възлюбен Син (Колосяни 1:13). Тогава Бог ни прави способни да желаем да вършим Божията воля. Така че от слуги на греха, ние ставаме слуги на Бога. И започваме да желаем да изпълняваме Божията вола.
ІІ Кор.5:17 „Затова, ако някой е в Христа, той е ново създание; старото премина, ето /всичко/ стана ново“. Бог премахва каменното сърце и ни дава ново сърце. Той ни прави способни да живеем според Неговата воля. Езек. 36:26-27.
И когато стане тази промяна, наречена „новорождение“, тогава започва и конфликта между старото и новото естество. Защото едното естество /старият човек/ копнее за плътското, а другото ни естество, което е ново, то копнее за духовното. Нашата грешна Адамова природа се опитва да ни дърпа надолу. Тя се противи на Бога. Докато новото ни естество , което ние имаме от Бога при новорождение, то копнее за Бога.

3. Борбата между двете естества (стихове 19-24)
Апостол Павел открива, че не може да върши доброто, което иска, а прави злото, което мрази. Тук виждаме борбата между стария Савел и новия Павел. Не е ли така и в нашия християнски живот?
Както се пее в една стара евангелска песен: „Борба непрестанна е тоз наш живот“. Трябва да признаем, че, преди да повярваме, ние не сме имали подобни проблеми. Защото доброволно сме се предавали на греха. Но от момента на нашето повярване ние водим битка с плътта, греха, света и сатана. Понякога борбата е толкова напрегната, че ние започваме да се съмняваме дали въобще сме спасени. Но самият конфликт ни показва, че сме нови създания в Христос и сме вече спасени. Това е нормално да се случи при всеки един истински вярващ. Апостол Павел ни увещава да ходим по Духа и да не угаждаме на плътските страсти. (Гал. 5:16-17)
Борбата между двете естества се сравнява с усещането на Ревека. Когато тя разбира, че в утробата й се борят два живота или два народа, тогава тя казва: „Защо е така?“ Понякога и ние, преживявайки този конфликт вътре в нас, се питаме: „Защо е така?“ (Битие 25:22-23) Подобно на тези близнаци двете естества не престават да се борят във всеки вярващ до края на живота.
И ние се питаме: „Защо е така?“. Защо, след като сме християни, въпреки това нещо в нас отказва да се подчини напълно на Бога. Но важно е да се отбележи, че това е нещо нормално и това преживяване се случва при всяко Божие дете.
Въпреки че сме новородени, все още грешим и не се подчиняваме напълно на Бога. Апостол Яков казва: „Защото ние всички в много неща грешим“ (Як. 3:2)
Но тук е важно да се отбележи, че ние грешим епизодично, но не продължаваме да живеем в греха както преди. Ние признаваме, че грешим, но животcът ни не е управляван от греха. Понякога си прехвърляме вината на стария човек. Казваме си: „Старото ми естество е виновно за това!“
Вие знаете измислената история за един шофьор, който превишил скоростта. Когато бил изправен пред съда, той казал на съдията: „Господин съдия, не аз, а старото ми естество надвиши скоростта“. Тогава съдията му отговорил:„Щом е така, аз ще глобя старото ти естество с 50,00 лв, защото е надвишило скоростта. А младата ти природа с още 50,00 лв. за това, че й е станала съучастник.“ Но това не е начинът да разрешим проблема.

4. 
Истинското избавление е в Христос 
Апостол Павел сравнява греха с мъртворазлагащо се тяло, което носи на гърба си и от което не може да се отърве. Това е старото естество, което го съпътства навсякъде. Ние никога не можем да променим старото си естество. Апостолът признава, че сам не може да се освободи от него. За това той се нуждае от помощ.
В стих 25 той казва:
„Благодаря на Бога! Има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ!“
Само Той може да те роди чрез Духа си и да ти даде ново сърце. Дори и като християни, ние все още грешим.
Но добрата новина е, че Христос е нашият ходатай пред Отца. (1 Йоан 1:8-10 и 2:1-2)
Грехът не е вече наш господар. Ние сме освободени от властта на греха и сме станали слуги на правдата. Добрата новина е, че ние няма да бъдем съдени, защото сме преминали от смърт в живот. Ако бяхме в Адама, ние щяхме да бъдем още в греховете си. И щяхме да бъдем съдени. Но понеже сме в Христос, ние няма да бъдем съдени. Защото Христос понесе наказанието за нашите грехове. Апостолът в 8 глава, първия стих казва:
„А сега няма никакво осъждение на тези, които са в Христа Исуса, които ходят не по плът, а по Дух!“ (Римляни 8:5; 9; 14-17)

В заключение
Ние, като християни, имаме две естества – старо и ново.
И апелът е да не угаждаме на плътта, а да ходим по Духа. Защото, водените от Божия Дух, те са Божии синове!
АМИН!
Оценете
(0 гласа)
ОщеПан

Създател на OshtePan е Павлина Вайсилова.
Основната цел на този сайт е да повиши и разнообрази информираността на местната общност в различни сфери от живота с точни факти.

Уеб сайт: www.oshtepan.com

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Абониране

Въпроси