Следвайте ни и в социалните мрежи:

"АСАРЕЛ-МЕДЕТ" АД
гр.Панагюрище
ПРОДАВА СЛЕДНОТО УПОТРЕБЯВАНО ОБОРУДВАНЕ
Правителството одобри 948 235 лв. допълнителни средства по бюджетите на общините
Правителството одобри изменения и допълнения на Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите за периода 2016 - 2018 г. 
Общият успех за област Пазарджик от държавните зрелостни изпити през май тази година Добър 4,11
Правителството одобри допълнителни 30 056 784 лв. за купуване на познавателни книжки, учебници, учебни комплекти и учебни помагала за децата и учениците
Министерския съвет прие Постановление за определяне на нов размер на социалната пенсия за старост,

Да си спомним за Яворов, който изповяда: "Аз не живея: аз горя. Непримирими в гърдите ми се борят две души:...:

Написана от  Неделя, 29 Октомври 2017 09:11
Днес се навършват 103 години от смъртта на поета Пейо Яворов.
Той е роден в град Чирпан на 13 януари (1 януари стар стил) 1878 година. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1900 година работи като телеграфопощенец, сменяйки различни селища: Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София. След 1897 год. влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков през 1902 год. Пленен е скоро след това и се завръща в България.
Редактор е на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение: „Дело“, „Свобода или смърт“, „Автономия“, „Илинден“. Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред“ във вестник „Глас македонски“.
Четник е на Яне Сандански, става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф. На Кюстендилския конгрес на ВМОРО е избран за допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО. През 1909 година издава мемоарно-есеистичната си книга „Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903“.
При избухване на Балканската война през 1912 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15, съставена от 9 души. Награден е с кръст „За храброст“.
Става първият кмет на Неврокоп след освобождението му през 1912 година.
„Интересът към живота и творчеството на Яворов е всеобхватен и неспиращ. Той все повече се увеличава и ще продължава да съществува, докато има у нас мечтатели и идеалисти, пишещи и непишещи поети и мислители – докато гори у българина Прометеевият огън“. Това пише Михаил Кремен в началото на книгата си „Романът на Яворов“, първа част.
Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание „Мисъл“. През 1901 год. излиза първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание от 1904 година е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър.
Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).
През 1907 г. излиза втората му стихосбирка „Безсъници“, която проправя пътя на модерната българска лирика.
Командирован на няколко пъти в чужбина за усъвършенстване по литература – в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия. През 1906 г. се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, но скоро след това, при едно от своите пътувания (1910 г.) изпраща към последния ѝ дом своята възлюбена, която умира от туберкулоза и е погребана в Париж, Франция.
Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 год., е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелства за пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“).
Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.
Родната му къща в Чирпан е превърната в музей през 1954 год.. Домът му в София също е музей.
Оценете
(1 глас)
ОщеПан

Създател на OshtePan е Павлина Вайсилова.
Основната цел на този сайт е да повиши и разнообрази информираността на местната общност в различни сфери от живота с точни факти.

Уеб сайт: www.oshtepan.com

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Абониране

Въпроси