Следвайте ни и в социалните мрежи:

В изпълнение на дейностите за 2017 г. по  Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести /2014-2020г./ и по заповед от 20 ноември
"АСАРЕЛ-МЕДЕТ" АД
                 www.asarel.com
Минно-обогатителен комплекс „Асарел-Медет”АД е първата, най-голяма и водеща българска минна компания за открит добив и обогатяване на медни руди.
Екипът на ДГ „Звънче” спечели проект по Национална програма „Развитие на системата на предучилищното образование”, финансиран от Министерство на образованието и науката.
На 24 ноември Православната църква почита паметта на св. великомъченица Екатерина - една от най-образованите жени на своето време.
Червенокръстците в Панагюрище сътвориха първите си коледни украси в отворилата на 20 ноември „Работилница на Дядо Коледа“.
Двама водачи, предложили подкупи на полицаи от РУ-Панагюрище, са задържани в рамките на изминалото денонощие,

Да си спомним за Яворов, който изповяда: "Аз не живея: аз горя. Непримирими в гърдите ми се борят две души:...:

Написана от  Неделя, 29 Октомври 2017 09:11
Днес се навършват 103 години от смъртта на поета Пейо Яворов.
Той е роден в град Чирпан на 13 януари (1 януари стар стил) 1878 година. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1900 година работи като телеграфопощенец, сменяйки различни селища: Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София. След 1897 год. влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков през 1902 год. Пленен е скоро след това и се завръща в България.
Редактор е на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение: „Дело“, „Свобода или смърт“, „Автономия“, „Илинден“. Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред“ във вестник „Глас македонски“.
Четник е на Яне Сандански, става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф. На Кюстендилския конгрес на ВМОРО е избран за допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО. През 1909 година издава мемоарно-есеистичната си книга „Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903“.
При избухване на Балканската война през 1912 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15, съставена от 9 души. Награден е с кръст „За храброст“.
Става първият кмет на Неврокоп след освобождението му през 1912 година.
„Интересът към живота и творчеството на Яворов е всеобхватен и неспиращ. Той все повече се увеличава и ще продължава да съществува, докато има у нас мечтатели и идеалисти, пишещи и непишещи поети и мислители – докато гори у българина Прометеевият огън“. Това пише Михаил Кремен в началото на книгата си „Романът на Яворов“, първа част.
Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание „Мисъл“. През 1901 год. излиза първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание от 1904 година е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър.
Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).
През 1907 г. излиза втората му стихосбирка „Безсъници“, която проправя пътя на модерната българска лирика.
Командирован на няколко пъти в чужбина за усъвършенстване по литература – в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия. През 1906 г. се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, но скоро след това, при едно от своите пътувания (1910 г.) изпраща към последния ѝ дом своята възлюбена, която умира от туберкулоза и е погребана в Париж, Франция.
Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 год., е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелства за пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“).
Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.
Родната му къща в Чирпан е превърната в музей през 1954 год.. Домът му в София също е музей.
Оценете
(1 глас)
ОщеПан

Създател на OshtePan е Павлина Вайсилова.
Основната цел на този сайт е да повиши и разнообрази информираността на местната общност в различни сфери от живота с точни факти.

Уеб сайт: www.oshtepan.com

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

 


 


 

lezginka


 

lezginka

Абониране

Въпроси