Следвайте ни и в социалните мрежи:

Около 70 хандбалистки, родители и приятели присъстваха на коледния турнир по хандбал днес в зала „Арена Асарел“.
Когато стане дума за Бог, винаги има разнопосочни мнения, защото и Вярата е божи дар. А и различните хора вярват в различни  неща. Ето една от притчите за вярата.

"АСАРЕЛ-МЕДЕТ" АД
                      www.asarel.com
Минно-обогатителен комплекс „Асарел-Медет”АД е първата, най-голяма и водеща българска минна компания за открит добив и обогатяване на медни руди.
Днес в 10.00 часа в центъра на Панагюрище ще бъде открит първият благотворителен базар
Днес в панагюрската зала "Арена Асарел" има два турнира, които ще започнат преди обяд.
Днес в Актовата зала на ОУ „Проф.Марин Дринов“ имаше коледно тържество за сираци и полусираци, 
Тримата братя Дейкови - Павел, Петко и Михаил, с 9-те златни съда в центъра на Панагюрище и някои от съдовете Тримата братя Дейкови - Павел, Петко и Михаил, с 9-те златни съда в центъра на Панагюрище и някои от съдовете СНИМКАТА с братя Дейкови е от архива на Исторически музей - Панагюрище, а другите са архив на oshtepan.com

Братя Дейкови откриват 9-те златни съда на 8 декември 1949 година

Написана от  Четвъртък, 08 Декември 2016 09:59
Сутринта на 8 декември 1949 г. в местността Мерул край Панагюрище тримата братя Дейкови – Павел, Петко и Михаил,
 копаят пръст, от която да правят тухли. Към 9 часа съдбата им поднася неочакван дар – 9 златни съда, за които след това се установява, че са тракийски античен златен сервиз за пиене с общо тегло 6,164 кг. По-късно тракийският шедьовър става известен ката Панагюрското златно съкровище. 40 години след 8 декември 1949 г. Павел  Дейков, най-големият от тримата братя, си спомня: „Ние работехме през цялото лято на 1949 година край града – правехме тухли. Този ден, както обикновено, бяхме тримата братя – Михо, Петко и аз. Брегът беше висок около метър и 20. Имаше глинен пласт… На 60 см под глината се виждаше пясък… Аз копаех с копача, бях малко настрани и нещо ми лъсна… и аз извиках: „Я чакайте да видим що е тук!“ И го повдигнахме, а то се отлупи като капак, а по глината останаха отпечатъци. Още щом го видяхме, разбрхме, че това е скъпоценност и рекох: „Това нящо е за музея!“ Наблизо имаше работтници и им извиках: „Ялате бе, ялате да видите на музикантите тръбите!“… Отидохме у дома и още от вратата извиках на момичето си Мария – то беше тогава в трето отделение: „Яла, яла да видиш що носим!“Бях завил съдовете в синята си рубашка и откривах само крайчеца, а то си мислеше, че съм му хванал зайче. Набързо се пременихме, наредихме всичко в една черна пазарска чантаи тръгнахме да го занесем в управлението. Изложиха го в една дървена витрина, та да го видят гражданите, след това го занесоха в Пловдив…“


Панка Борделова, една от наследничките на братя Дейкови, разказва:
„Аз съм средната дъщеря на Петко Дейков. Бях на 11 години, когато братя Дейкови откриха съкровището и спомените за това събитие никога няма да се заличат от паметта ми. Разказът на баща ми беше следният:“…На 8 декември 1949 г. аз и Михо слязохме в ендека… Забих бела в земята и пред очите ми лъсна нещо…“ Тримата братя с ръце извадили невредимо съкровището… След измиването в реката тримата братя взели по 3 съда и ги занесли вкъщи, за да се преоблекат и занесат в управата. Те веднага разбрали, че това са ценни неща и трябва незабавно да се предадат… Когато се прибрахме, мама ми каза, че бащите ни са намерили нещо и ние да отидем в кметството да го видим… Отидохме и го видяхме. То блестеше като слънце…“
Манка, най-малката дъщеря на Петко Дейков, също си спомня знаменателлния ден.“Бях на 6 години, когато баща ми и неговите братя откриха Панагюрското златно съкровище. ..Бяхме с майка вкъщи, когато една сутрин баща ми и чичовците се върнаха от работа. Те носеха нещо увито в работните си рубашки. Баща ми каза да извикам мама. И аз я извиках. Мъжете разтвориха рубашките си и се появиха тези красиви златни предмети. Измиха ги и ги наредиха на стъпалата на къщата… Беше чудо, което не вярвахме, че се случва. Слеед това майка ми им даде покривки. Те сложиха предметите в тях, завързаха ги и ги отнесоха в кметството в една чанта…“


Намереният на 8 декември 1949 г. от братя Дейкови златен сервиз включва 4 ритона – два с глава на елен, един с глава на овен, един подобен на козел; 3 кани ритони, чието тяло е оформено като глава на жена; една амфора ритон и една плитка фиала. Украсата по съдовете изобразява митологични сцени, свързани с известни герои от древността. Според белезите, които съкровището носи, учените смятат, че то датира между IV и III век преди Христа.
Алчността не е „качество“ от вчера. От алчност са се водили и се водят войни. Има обаче и хора, за които алчността не е сред водещите желания. От тази порода, изглежда, са и тримата братя Дейкови – Павел, Петко и Михаил.
Благодарение на тях днес Панагюрското златно съкровище може да бъде показвано
в различни изложбени зали по света и да буди възхита.

Из книгата "Панагюрци вчера и днес" /2008/, втора част
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

 


 


 

 

Абониране

Въпроси