Следвайте ни и в социалните мрежи:

В изпълнение на дейностите за 2017 г. по  Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести /2014-2020г./ и по заповед от 20 ноември
"АСАРЕЛ-МЕДЕТ" АД
                 www.asarel.com
Минно-обогатителен комплекс „Асарел-Медет”АД е първата, най-голяма и водеща българска минна компания за открит добив и обогатяване на медни руди.
Екипът на ДГ „Звънче” спечели проект по Национална програма „Развитие на системата на предучилищното образование”, финансиран от Министерство на образованието и науката.
На 24 ноември Православната църква почита паметта на св. великомъченица Екатерина - една от най-образованите жени на своето време.
Червенокръстците в Панагюрище сътвориха първите си коледни украси в отворилата на 20 ноември „Работилница на Дядо Коледа“.
Двама водачи, предложили подкупи на полицаи от РУ-Панагюрище, са задържани в рамките на изминалото денонощие,
Логото на рубриката "Размишльотини на тра-ла-лежа", която психолъгът Дарина Дечева води във в-к "Още ПЛАМ" и Дарина Дечева Логото на рубриката "Размишльотини на тра-ла-лежа", която психолъгът Дарина Дечева води във в-к "Още ПЛАМ" и Дарина Дечева архив oshtepan.com и личен архив на психолога Дарина Дечева /сн.вдясно/

Трън трендафил не ражда

Написана от  Петък, 10 Април 2015 19:18
Хората не умеят да работят със собствените си емоции. Комплексар не се раждаш – ставаш такъв, казва Дарина Дечева, която освен поет е магистър по приложна психология, позитивна психотерапия, треньор по групово-динамичен тренинг, фасилитатор на фамилни констелации, арт-терапия при лечение на емоционални травми.
 -  На 25 март преди една година ти отвори врати към Вътрешната стая. Преодоляха ли хората от местната общност "неудобството" си и започнаха ли да влизат в тази стая?
-         Ще бъда откровена – и да, и не. Напоследък работя все повече и по-често с деца и тийнейджъри. Удоволствие и предизвикателство е да се работи с тях – те са много по-автентични и спонтанни откъм емоции, гъвкави са и определено промяната там е много по-забележима и трайна. Разбира се, работя и с хора между 20-50 години, но след 45 г. човек става по-резистентен към промяната по принцип. Наблюдава се известна устойчивост на личностовата структура и характерови особености и там промяна е по-трудно осъществима. Но, който я желае силно, той работи за нея. И я постига.

- Обръща ли се към себе си българинът? Какви са твоите наблюдения?
- На този въпрос ще отговоря с помощта на приказката за неволята. Българинът е склонен да се надява по принцип – на светлото бъдеще, на роднини и близки за заем, на родителите да му бъдат „патерици” в живота, на началника си да му увеличи заплатата, на децата си да го радват и гледат. Истината е, че за всички тези неща той просто трябва да прави едно-единствено нещо – само да работи за тях. Сам-самичък.
Не се казва: "Ако имаш нужда, ще пожънеш!". Казва се: "Ако посееш, ще пожънеш!". Ние всички имаме две възможности за избиране: или можем да преживяваме, или можем сами да проектираме живота си. В противен случай неволята няма да извади колата ни от пътя.
В практиката ми, както и на много мои колеги, преобладават хората, които идват и чакат да получат решенията за своите проблеми наготово и наведнъж. Истината е, че такива решения винаги ще си останат чуждите решения, не нашите собствени. А, докато не станат собствени, – човек винаги ще зависи от другите за себе си. И ще прекара живота си в чакане на неволята, оплаквайки нерадостната си съдба и късмета си докрая.

-  Склонен ли е нашенецът да работи върху собствените си емоции като гняв, страх, тъга?
- Всяка една емоция има определено значение и зад всяка стои съответната нужда. Ако разберем каква е нуждата, ще разберем и защо се появява емоцията. Значението на страха е опасност. Нуждите на страхуващия се са от закрила, от сигурност, от помощ. Гневът винаги означава обсебване, неуважение. Нуждите на гневния са от поставяне на граници, да бъде чут. Тъгата е любимата ми емоция – нейното значение е загуба и когато работя с тъга (депресия), винаги се сещам за притчата, в която Яростта и Тъгата си разменили дрехите и така тръгнали по света. Депресията е скритата агресия, нуждите на тези хора са от плач, утеха, внимание. Тъжните хора крият в себе си гняв от неразбиране най-често, така както гневните носят тъга в сърцата си. Ако има нещо, което тъгата да не обича, то това е собствената й голота. Затова тя е готова да облече чужда дреха, само и само да не я видят такава, гола.
         Хората определено не умеят да работят със собствените си емоции. А и аз мисля, че е редно да го правят с помощта на специалист. Човек, потънал в собствените си емоции, трудно осъзнава сам тяхната дълбочина. Склонен е да търси роднини и приятели, които, в желанието си да го „вадят”, го „потапят” още повече, склонен е да се затвори в себе си и дълго да се чувства неразбран, вместо просто да потърси помощ. Най-голямата грешка, допускана от близките в такъв момент, е повтарянето на фразата „Стегни се!”. Тогава човек още по-ясно чува за себе си, че нещо не му е наред. И безпомощността му го смазва още повече и повече. А нуждите на тези хора са простички – от внимание и разбиране предимно, да ги чуе някой, да ги утеши, вместо да ги дърпа яростно за ръката и да ги тика напред право към „страшното” и „непреодолимото” за тях в момента.

- От какво най-често се чувстват наранени хората, какво сочи твоята практика?
- От неразбирането – на околните и на себе си. Хората се чувстват стабилни и могат да продължат напред, само когато имат обяснения. Те се нуждаят от обяснения, за да функционират добре. Колкото повече въпроси има в главата, толкова повече тревогата нараства. И се появяват първите симптоми – главоболие, сърдечни проблеми, безсънието. Зад симптоматиката е проблематиката – физична или психологична. Затова в позитивната психотерапия чуваме симптома на човека, но работим със съдържанието, което стои зад него. Там са конфликтите му.

- Приемаш ли мнението, че хората, които не са обичани, са по-комплексирани и агресивни?
-Не можеш да говориш това, което не знаеш. Не можеш да споделиш това, което не чувстваш. Не можеш да дадеш това, което не притежаваш. За да го дадеш или да го споделиш, първо трябва да го имаш. Д-р Уейн Дайъре казал, че „Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си”. Не можем да очакваме от недоволни и мърморещи родители да отглеждат и възпитават щастливи деца – те ще отглеждат мърморещи и недоволни. Коплексар не се раждаш – ставаш такъв. Има една хубава поговорка, която научих от моя много скъпа приятелка, че „Трън трендафил не ражда – или глог, или шипок”. Агресията ражда агресия, така както неудачният – неудачници.
Децата имат едно много ценно качество, те са любопитни. Те наблюдават мравките, докато възрастните ги стъпкват. Когато порасне, едно наблюдавало стъпкването дете започва да тъпче също толкова умело, без да се замисля дори. Характерът не е нещо, с което се раждаме и което не можем да променим – като отпечатъците на пръстите. Той е нещо, с което не сме се родили, но за което трябва да поемем отговорност. А отговорността за изграждането на един характер е тежест, която малцина избират и могат да носят. За такива хора аз обикновено казвам, че са хора, които си „вървят” ръка за ръка с характера. Така е и с обичта. За нея мнозина твърдят „Лесно е!”. Аз ще им отговоря направо и без колебания - „Не, не е”. Лесно е да си мислиш и да имитираш, че обичаш. Трудно е реално да го правиш. Защото, за да правиш успешно нещо, трябва преди това успешно да си учен на него, да си го виждал и опознавал с търпение и любопитство. За да дадем на децата си щастие и обич, трябва да поработим първо за собствените си такива, да ги имаме и носим вътре в себе си. И към себе си.
 
- Несъответствието между лична амбиция и качества до какви състояния най-често води?
-Ако не бяха толкова тревожни и преобладаващи, за мен биха били просто смешни. Знаеш ли, винаги съм се натъжавала, когато съм слушала хора да разказват с гордост и апломб популярният виц за казана с българите в Ада и защо пред него няма пазач. Което е жалкото в случая – че на това се гледа като на успех и национална гордост едва ли не. А още по-лошото – като на пример за подражание.
Когато качествата са обратно пропорционални на амбицията, това не остава незабелязано в повечето случаи. И е логично да не трае дълго. Тук проблемът не е толкова в човека – той толкова си може в края на краищата. Проблемът е, че, когато хората наоколо го насърчават в това, резултатите са чудовищни. Тук ще цитирам думи на Джим Рон за лидерството, които ми се струват съвсем на място и като отговор на въпроса – Не изпращайте вашите патици в училище за орли, защото това няма да им помогне. Една патица ще завърши училището за орли, ще види първия заек и ще стане приятел с него”.
          Дълго време вярвах на тази негова мисъл и на идеята за естествения подбор – че най-добрите рано или късно ще успеят да „излязат от казана”. Но си мисля, че ако и Рон, и Дарвин бяха живи към днешна дата, биха преразгледали теорията и думите си в частност и конкретно за България.

-  Осъзнават ли човеците последиците от негативното поведение?
- Негативното поведение има своите дълбоки корени. Човек, който е склонен да погледне отвъд върха на носа си, е способен на осъзнаване. Другите живеят като щрауси до края на живота си. И (се) рушат, за жалост. Но и това е избор – личен при това.

-  През тази една година във Вътрешната стая влизали ли са удовлетворени от живота си хора?
-За жалост не. Щастието няма нужда от разбиране, а от живеене. Радостта е изразяване, победа, споделяне. И тук дръзко ще си позволя да перифразирам Толстой – по щастието всички си приличаме. Защото то просто (и простичко) се живее. Толкова.

-  Какъв съвет би дала като психолог на тези, които търсят пътища за самоусъвършенстване и работят върху него?
- Просто да не спират. Защото смисълът не е в пътя, а във вървенето. И за финал ще завърша с още една мисъл на любимия ми Джим Рон: Трудно е да задържиш това, което не си придобил чрез лично изграждане”.
Оценете
(5 гласа)

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

 


 


 

lezginka


 

lezginka

Абониране

Въпроси