Следвайте ни и в социалните мрежи:

На 18 януари Българската православна църква почита Св. Атанасий - велик изповедник, учител и защитник на християнското учение за Боговъплъщението.
Marya Oryashkova new
(Обновена)
Десетки грамоти и статуетки бяха раздадени на състезатели на официалната церемония за награждаване на десетте най-добри спортисти на община Панагюрище за 2018 години.
Повишаването на участието на жените на пазара на труда и намаляването на разликите между половете в заплащането и доходите
След проведено ДНЕС заседание на Областния щаб за борба с грипа и острите респираторни заболявания бе решено да се обяви грипна епидемия
„МИКРО ВЮ ЕНДОСКОПИ ОПТИК“ АД
ПАНАГЮРИЩЕ
ТЪРСИ ДА НАЗНАЧИ:
СПЕЦИАЛИСТ МАРКЕТИНГ
 
УТРЕ - 17 януари, в многофункционална зала "Арена- Асарел-" ще се събере спортния елит на община Панагюрище, за да бъде част от официалната церемония

Да си спомним за Уилям Гладстон - защитник на българите през 1876 г. и гневно осъдил Берлинския договор

Написана от  Събота, 29 Декември 2018 14:10
На 29 декември през 1809 година е роден Уилям Юарт Гладстон - британски политически и държавен деец, един от създателите и идеолозите на Либералната партия. Известен е и с подкрепата си за българите
и с усилията си за решаване на ирландския въпрос.
През 1876 – 77 г. Гладстон е фигурата от най-голям мащаб в Англия и Европа, която привлича вниманието към България. В резултат на общественото възмущение от жестокостите при потушаване на Априлското въстание в Англия се оформя движение за защита на българите, т.нар. „българска агитация“. Гладстон, който през този период се намира в опозиция, става негов политически водач и защитава българската кауза пред парламента и общественото мнение – в парламентарни дебати, множество речи и памфлети като „Българските ужаси и Източният въпрос“ (1876), в който осъжда зверствата на Османската империя срещу българите. В него Гладстон напада правителството на Дизраели, което е на власт, заради безразличието му към насилието и потисничеството над българите в Турция. Той пише:
"Нека сега турците да изнесат оскърбленията, които са сторили, по едничкия възможен начин, а именно, като изнесат самите себе си. Заптиетата им, бимбашиите и юзбашиите им, каймакамите им и пашите им, всичките до един, надявам се, ще се изметат от областта, която са опустошили и осквернили. Това пълно избавяне, това най-блажено освобождение, е единственото възмездяване, което можем да сторим за купищата мъртви, за накърнената чест както на невяста, така и на мома, и на дете; за цивилизацията, която е подиграна и посрамена; за законите Божии, или, ако щете, законите на Аллах; за нравственото чувство на човечеството изобщо. Няма ни един престъпник в европейски затвор, няма ни един престъпник в островите на Южните морета, чието възмъщение не би пламнало и избухнало при споменаването на онова, което бе извършено, което твърде късно е разгледано, но което си остава неотмъстено, което остави след себе си всичката гнусотия и всичките жестоки страсти, които го породиха и които могат отново да изригнат в друга душегубна жътва от почвата, напоена и вонеща от кръв, и във въздуха, омърсен от всяко въобразимо престъпно и срамотно деяние. Такива неща да бъдат извършени веднъж е злокобен позор за този дял от нашия [човешки] род, който го е сторил; това, да се остави вратата отворена за едно дори и малко възможно повторение, би разпростряло тоя срам върху света."
През пролетта на 1877 г. Гладстон се опитва да предотврати до последния момент военно решение на Източната криза, като предлага да се даде автономия на българите и внася 10 резолюции в този смисъл в Камарата на общините.
През 1878 г. Гладстон гневно осъжда 
Берлинския договор и позицията на тогавашното британско правителство на Дизраели .
Между 1881 и 1883 г. той защитава Търновската конституция и се противопоставя на нейната отмяна, защото смята българите за политически зрели и способни за демократично управление. През 1885 г. Гладстон подкрепя напълно акта на Съединението и предупреждава правителствата на съседните държави да не се противопоставят на „свободната волеизява“ на българския народ. През 1897 г. в писмо до секретаря на Байроновото дружество Френсис С. Стивънсън Гладстон употребява фразата „Македония за македонците“, която получава широка известност. В предговор към брошурата „Македонският въпрос“, включваща писмото, Стивънсън от своя страна пише, че Гладстон използва „македонци“ като колективно име на разнообразното население на областта. Гладстоновата идея е, че това население, подложено на всевъзможен натиск, включително от „въоръжени пропаганди“, трябва да бъде оставено свободно да се самоопредели и да получи автономия. Това собствено е и искането на етническите българи в областта и на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Гладстон е бил 4 пъти министър-председател на Великобритания (18681874188018851886 и 18921894). Предложените от него избирателни реформи, включително Актът за представителство на народа от 1884, значително увеличават броя на хората с право на глас. Според Гладстон дългът на управниците е „не да си стъкмяват лъжовни призраци на славата, които да ги подведат в злосторство, не да милуват слабостите си, като се карат да повярват, че те са по-добри от останалия свят; но да постъпват въз основа на един принцип, който признава сестринството и равенството на всички народи.“
Първата си значителна реч в парламента Гладстон произнася на 17 май 1833 г., при дебатите по отмяна на робството. Оттогава насетне той е деен участник в пренията по най-различни въпроси и скоро се сдобива с репутацията на забележителен оратор. Въпреки младостта си той така изпъква в партията на торите, че при съставянето на нов кабинет през 1834 г. Робърт Пийл го назначава за младши канцлер на хазната, а след два месеца го повишава в помощник-министър на колониите. През април 1835 г. обаче това правителство пада. В следващите години партията на Гладстон е в опозиция и свободното си време той посвещава на литературата.
През цялата си кариера Гладстон е известен като противник както на кралица Виктория, така и на водача на консерваторите Бенджамин Дизраели.
През 1839 година сключва брак с Катрин Глин, с която остават заедно до смъртта му. Имат осем деца: Уилям (Уили), Агнес, Стивън, Катрин, Мери, Хелън, Хенри и Хърбърт. Катрин е наследница на имението Хардън Касъл близо до Хардън във Флинтшър, Северен Уелс, което става семеен дом на семейство Гладстон и политикът живее там до смъртта си на 19 май 1898 г.

ИЗТОЧНИК: Уикипедия
Оценете
(1 глас)
ОщеПан

Създател на OshtePan е Павлина Вайсилова.
Основната цел на този сайт е да повиши и разнообрази информираността на местната общност в различни сфери от живота с точни факти.

Уеб сайт: www.oshtepan.com

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Абониране

Въпроси