Павлина Вайсилова

Павлина Вайсилова

На 17 май късно след обяд заседава разширената комисия за избор на "Учител на годината”. В разширената комисия влизаха общинските съветници от комисията по образование, култура, младежки дейности и спорт и директорите на детските градини и училищата в Панагюрище.
Малко след 10 часа в много от избирателните секции представителите на Коалиция за България – членове на комисии, застъпници и наблюдатели, получиха храна.
  Преди 160 години панагюрският възрожденец Велко Радов Королеев  издава в Цариград „Месецослов или календар вечний ". В него той призовава тогавашната българска общественост да приеме 11 май (24 май, н.ст.) за празник на солунските братя Кирил и Методий. Апелът му „може да бъде счетен за първо по време обръщение към за признаване на заслугите на светите братя”. Велко Радов Королеев завършва своя „Месецяслов или календар вечний” на остров Самос на 16 декември 1852 г., а на следващата го издава в типографията на Т.Дивичиани в Цариград в 3000 екземпляра, голяма част от които са унищожени от цариградския патриарх. Днес малцина българи знаят, че от 1853 г. на 11 (днес 24) май започва да се „Свети” името на равноапостолите Кирил и Методий, та до днес. Общонародното българско признание на 11 май като празник на Светите братя обаче не става от раз или в резултат на някакво случайно хрумване. Още в своята "История славянобългарска" (1762) Паисий Хилендарски им отделя самостоятелна глава (8-ма), назована "О учителях словенских". Неофит Рилски в "Христоматия славянскаго язика" (1852) под дата 11 май помества житие на двамата братя. А ето какво предлага като цитат проф.д-р Лука Кръстев, д.м.н, в книгата си „Досег” на стр.165: „Королеов вписва този празник на 11 май в резултат на неговото отдавнашно провеждане от българите. Той съзира, че Кирил и Методий са почитани от народа, че култът към тях е твърде силен, за тях се говори всред българската интелигенция, поради което намира за необходимо да отрази това фактическо положение в календара си. Онова, което другите съставители на български календари преди него не са извършили или не се решавали да сторят поради опасения за възможни неприятности от страна на гръцката духовна власт, се решил да извърши Королеов. Основания за такъв страх виждаме и в случката, станала със самия Королеов, който след излизане на календара му, бил повикан в патриаршията да даде обяснение защо е вмъкнал „нови светци”, които тя не признава”. Своя апел за празник на Светите братя Кирил и Методий панагюрецът Велко Радов Королеев помества на 47 страница. Той гласи: "Месец май ден 11-ий В този ден честваме паметтта на светите преподобни наши отци Методий и Константин, наречен Кирил, епископи моравски, учители български и на всичките славянски народи и едноутробни братя от българския род, които са измислили славянобългарските букви и са се потрудили и превели Светото писание от гръцки език на нашия славянобългарски език, и са се представили в девети век след Рождество Христово. Заради това им пишем празника отделно, понеже тия светци са светите отци и така сме длъжни всяка година да им честваме паметта и да им празнуваме тържествено празника и всеки свещеник да им споменава имената в светата литургия.” За утвърждаване на Кирилометодиевия празник на 11 май работили и много други възрожденци след Велко Радов Королеев, за да се стигне до факта, че през 1858 г. той се чества не само в Цариград, а вече и в Пловдив, Стара Загора, Русе, Шумен, Свищов, Лом и Копривщица. Кой е Велко Радов Королеев? Достатъчно обширен отговор за него може да се открие в книгата "Досег. 11-24 май. Денят на Св.св. Кирил и Методий" (2002), написана от неговия пра-пра-правнук проф. д-р Лука Петков Кръстев, Д.М.Н. През 2008 г. наследникът на Велко Радов Королеев проф.д-р Лука Кръстев издаде фототипно копие на оригинала на „Месецослов“ или „Календар вечний“, съхранен от син на внук през седем поколения. На стр.285 в тази книга пише: Живял е в 3 века (1798-1903 г.). Роден е в заможно семейство в Панагюрище. След завършване на килийното училище и кратко учителстване има злата участ на българите, войнигани, в обоза на турската армия. След това служи в Цариград при Копривщенските чорбаджии "Чалъковци", в конака на Княз Стефан Богориди на Фенер и при Гаврил Кръстевич - управител на остров Самос, подарената от Султана собственост на Богориди. Там работи вурху Календара си... Разрешение от гръцкия патриарх няма и това е кощунствено дело! Книгите му са изгорени, В. Каролеев е преследван и емигрира за около 18 години в Молдова. Там идва и големият му син Иван, завършил Киевската духовна Семинария и станал учител към Болградската гимназия.  В. Каролеев е назначен за арендатор към рибните езера и ханове, използвани за издръжка на Болградската гимназия и общежитие. Така баща и син влизат в досег с Никола Богориди, Г. С. Раковски, Хр. Ботев (също учител), Стефан Караджа и други. Под тяхно влияние баща и син се завръщат в Панагюрище, за да участват в Априлското въстание. На последния, 10-ти ден от него, Иван е съсечен пред очите на баща си, а по-малкият син - Петко, е окован и заточен в Анадола. Панагюрище е в пепел. 80-годишният дядо Велко, със сетни сили се включва в помощ на Комисията на Великите сили, членове на която са княз Церетелев, Ю. Скайлер, Макгахан и др., като им показва ужасяващите гледки от зверствата на турците.  В следващите 25 години на свободна България, единствено пачето перо му дава сили, за да измине столетния си житейски път. Лука П. Кръстев представя събраното от него за живота на своя пра-пра-дядо - Велко Р. Каролеев, както и запазения в семейството оригинал на този "Месецослов" или "Календар вечний". Настоящото издание е библиографски шедьовър, съдържащ фототипни копия на всяка от страниците на оригинала. Разбира се, даден е и превод на съвременен български”. Днес 11/24 май е всепризнат български празник в Европа. Призната бе и кирилицата след влизането на България в Европейския съюз. Европа знае за празника на просвещението на славянския род. А ние, българите, какво знаем за него?  Ще заличим ли паметта си отново в очакване? Честит празник на тези, които знаят колко е безценно знанието!
 12 военнослужещи поднесоха 14-метров Гирлянд на славата и признателните поколения тази вечер на Вечния огън в мемориален комплекс „Априлци” минути преди тържествената заря-проверка по случай 137-та годишнина от Априлското въстание.
Спектакълът възстановка „Мъжество и саможертва” пресъздаде събитията от 20 до 30 април 1876 година, като събра в Панагюрище над 140 представители на 15 клуба от различни краища на България,
На 30 април преди 137 години Хафъз паша превзема и опожарява Панагюрище. Рано сутринта въстаниците заемат позиции на Кукла, Каменица, Света Петка, Керемидното дере и Маньово бърдо.

Абониране

Въпроси